Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 120

Той ме изгледа, а след това погледна Мира.

— Ясно — изсъска той. — Трябваше да се досетя. Ето къде се крие.

И преди да го спра, запрати на пода шапката на Мира.

Тя дори не трепна с очи. Стоеше с безизразен поглед и сковано тяло.

Кланси се вторачи в нея.

— Аха, точно тя е. Престанете да се правите на кукла. Арестувана сте — нахвърли се той върху Мира.

Отдръпнах ръката си от рамото й и отстъпих назад. Тъкмо когато Кланси посегна да я хване, Мира излетя далеч от него. Все в същата скована поза, тя се носеше на около три метра височина.

Това естествено порази Кланси. Той затвори очи.

— Господи! Каква ужасна гледка!

— Какво толкова те тревожи? — удивих се аз. — Не си ли чувал за новите манекени, по-леки от въздуха? Това решава проблемите, свързани с транспортирането им — и приятелски го потупах.

— Какво ме е грижа за проблемите с транспорта! — отвърна той, като наблюдаваше Мира през пръстите си. — Имам си свои проблеми за решаване.

Точно в този момент в магазина се вмъкна Уиски.

Никой не го забеляза сред общата суматоха. Продавачите пищяха, а управителят бе припаднал и конвулсивно дърпаше яката на ризата си. Полицаите стояха като заковани, втренчили ужасени погледи в Мира.

И нещо още по-лошо — червенокосата бе обвила с ръце врата ми и крещеше неистово в ухото ми.

Подходящ момент да се появи Уиски.

Той дойде право при мен.

— Много бързо се уреди — рече той одобрително. — Хубава кукличка си хванал.

Ефектът от думите му бе мигновен: червенокосата сподавено изохка и се свлече на пода. Кланси се отдръпна с побеляло като платно лице, а всички останали притихнаха и се скупчиха едни до други.

— Сега повярва ли на разказа ми за говорещи кучета и летящи жени? — обърнах се към Кланси. — Можеш да им се наслаждаваш на воля.

— Ще повярвам в каквото и да е — Кланси потрепери. — Това е прекалено за мен. Всички трябва да бъдете отведени при капитана.

Уиски навря муцуна в лицето на червенокосата:

— Странно, как припадат тези госпожици!

И започна енергично да я лиже по лицето.

Мигом го ритнах там, където най-много щеше да го заболи. Изненадан, той изруга и побърза да подвие опашка.

— Остави я на мира — строго му наредих аз. — Освен това можеш да се отровиш от толкова грим.

— Всъщност — ухили се Уиски, — беше много вкусен. Но независимо от всичко, просто се мъчех да я свестя.

— Няма нужда. Така си е по-щастлива.

— Не можеш ли да го накараш да млъкне? — помоли Кланси, вперил ужасен поглед в Уиски, сякаш бе някакво чудовище. — Непоносимо ми е да го слушам.

Мира прелетя покрай мен:

— Какво ще правим сега? Да избягам ли?

— Не, не можем да живеем така. Трябва всички да отидем при Самърс и нека той да отсъди.

Тя се спусна по-ниско и се опъна недалеч от мен. Притеглих я към себе си и я целунах.

— Всичко ще бъде наред — обещах й аз. — Ще трябва да се вслушат в здравия разум.

Кланси се помъчи да се овладее.

— Не можеш ли да убедиш дамата да застане на краката си? Призлява ми, като я гледам в тази поза.

— Няма да се съобразявам с вас — намръщи се Мира. — Никога нищо не сте направили за мен.