Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 115

— Какво направи с бельото си? — наостри уши Уиски.

— Не му казвай — замолих я аз. — Ще отнеме много време. Забрави за бельото. Полицията те издирва. Само да чуят, че са ме видели с русокосо момиче и куче, и ченгетата на бърза ръка ще довтасат, като зловещи прилепи.

— Е, добре — Мира се облегна назад. — Но нямаш представа как не ми излиза от ума.

— Важното е къде да отидем сега — отсякох аз.

— Струва ми се, че ти трябва да го решиш — каза Мира, като мушна ръката си в моята. — Ще отида, където кажеш.

— Трябва да те оставя на място, където полицията няма да те намери. След това ще потърся Арим.

— Коя е Арим? — озадачи се Мира.

— Твоето друго „аз“, любима — отвърнах небрежно аз. — Така се нарича. Ако я заловя, ти си спасена.

— Но как ще го направиш?

— Не зная. Дори няма да мисля за това, първо съм длъжен да ти намеря скривалище. — И се сетих за Хариет. — Знам къде.

Наведох се и казах на шофьора да спре при първия уличен телефон.

— Така добре ли е? — попита той, като пресече уличното платно и спря пред една дрогерия.

— Аха — отвърнах аз и се обърнах към Мира: — Почакайте тук, трябва да телефонирам.

Когато влязох в дрогерията, разбрах, че има само една телефонна кабина и вътре е някаква жена. Приближих се до мъжа при тезгяха.

— Дали дамата ще говори дълго? С такси съм и бързам.

— Май свършва — отвърна той. — Поне така ми се струва. От обяд е вътре и навярно вече се задушава в тясната кабина.

Поблагодарих му. Явно държеше всичко под око, защото жената остави слушалката и излезе от кабината. Кимна за довиждане на собственика и си отиде.

— За какво толкова бърборят? — подхвана той, опрян на тезгяха, но не го изчаках да свърши. Отидох при телефона и помолих да ме свържат с „Рикордър“.

Казаха ми, че Хариет е при мистър Медокс.

— Не можете ли да пратите някого да я повика? — попитах аз. — Трябва да й съобщя нещо важно.

— Доколко е важно? — телефонистката ни най-малко не се вълнуваше.

— Има пожар в апартамента й и старият й баща е на покрива — излъгах аз. — Ако, според вас, това е важно, направете нещо.

— Не мога да прекъсна разговора на мистър Медокс за подобно нещо. Откога е на покрива?

Щеше ми се да съм зад гърба на тази сладурана. Хубавичко щях да я изненадам.

— Вижте — започнах аз, — няма значение откога е там. Работата е, че апартаментът е в пламъци, а баща й получава световъртеж от височината. Иска да види дъщеря си, преди да му се случи нещо лошо.

— Добре, ще й предам, когато свърши разговора с мистър Медокс — отсече момичето и затвори телефона.

Може би не ми повярва.

Трябваше да изляза от кабината, защото ми свършиха монетите, а когато се върнах, някакъв мъж тъкмо влизаше вътре.

— Вижте, господине — замолих се аз, — преди вас съм. Имате ли нещо против, ако говоря пръв?

— И моят случай е спешен — поклати глава той. — Апартаментът ми е в пламъци…

— А, да и тя е на покрива — допълних с неприязън.

Той ми метна проницателен поглед.

— Как се досетихте? — после сви рамене: — Е, хайде, ще почакам. Има какво да си гледа от покрива.

Поблагодарих му и отново се свързах с „Рикордър“.

— Ако не повикате мис Холидей — заканих се на телефонистката, — някоя тъмна нощ ще ви пребия от бой.