Читать «Преобразяване» онлайн - страница 6

Веднага забеляза колко са притихнали — нещо напълно нетипично за тях — и продължи:

— Също както долавяме същността на нещата, можем, поне повечето от нас — понякога — да местим нещата благодарение на същността им. Умеем да ги променяме, да ги оправяме. Това е създаване.

Майката на Фаун навлажни устни.

— Значи… когато оправи… когато слепи стъклената купа, дето я счупиха близнаците, като събра парченцата, това е създаване, така ли?

Тогава цялото семейство Блуфийлд бе онемяло, Фаун ясно си спомняше сцената — сякаш бяха станали свидетели на истинска магия.

Лицето на Даг грейна и той погледна тъща си с нескрита благодарност.

— Точно така, госпожо! Това е! Не е точно създаване, но сте много близо. Беше може би най-доброто, което съм правил.

Имаше дори още по-добро, помисли си Фаун, припомнила си Рейнтрий. Само че онова в Рейнтрий се бе случило по-късно и едва не струва живота на Даг. Нима те не разбираха, че не става въпрос за най-обикновен трик?

— На Езерняците им е приятно да мислят, че са единствените, които притежават усет за същност, но съм срещал немалко фермери, при които съм забелязал наченки. Дори нещо повече от наченки. Нати е една от тях. — Даг кимна към сляпата леля на Нати и тя се усмихна и обърна лице към него, въпреки че очите й с цвят на перла не го виждаха. Флеч, Кловър и Уит се бяха ококорили; майка им не чак толкова. — Нямам представа дали слепотата е изострила усета й, или нещо друго. Само че с помощта на Нати двамата с Фаун успяхме да вплетем нашите същности в брачните върви толкова здраво, все едно са ги правили Езерняци.

Фаун забеляза, че не спомена и дума за стряскащата част с кръвта. Много умело подбираше каква част от истината да им поднесе, сякаш слепец опипваше под, осеян с ножове.

Даг продължи:

— И така, когато пристигнахме в лагера, всички се убедиха, че вървите са здрави и мощни. Направо не можеха да повярват. Открай време се е вярвало, че тъкмо сплитането на вървите няма да позволи на Езерняците да се женят за фермери, та кръвната линия да се запази чиста и усетът ни за същност силен. Все още се разправяха какво може да излезе от тази работа, когато си тръгнахме.

Бащата не откъсваше поглед от Нати, но последните думи на Даг го накараха да се обърне намръщен към зет си.

— Значи твоите хора са ви прогонили, задето си се оженил за Фаун, така ли е, патрулен?

— Не точно, господине.

— А как точно? Кажи!