Читать «Преобразяване» онлайн - страница 5

Флеч, вероятно в отговор на пронизващите погледи, които му отправяше младата му булка, все пак зададе въпроса.

— Учудвам се, че се връщате толкова скоро. Да не би да… имате намерение да останете, а?

Фаун прецени, че е най-добре да не обръща внимание на притеснението в гласа му.

— Дойдохме на гости. Нали непрекъснато пътуваме. Въпреки че няма да е зле да поостанем ден-два.

— Може, разбира се — възкликна облекчено Кловър. — Много ще се радваме. Нямам търпение да ми разкажеш за новия си дом. — И добави многозначително: — Да не би вече да ни носите добри новини?

— Моля? — Даг я погледна неразбиращо.

Фаун веднага разбра какво се крие зад въпроса — „Да не би вече да си бременна?“ — и побърза да отвърне:

— Още не. Ами вие с Флеч?

Кловър се подсмихна и се пипна по корема.

— Още е много рано, но работим по въпроса. Годежът ни се проточи толкова дълго, че няма защо да отлагаме.

Флеч се усмихна с обич на съпругата си. Гледаше я също както някой фермер би гледал безценната си кобила за разплод, а пък Кловър изглеждаше предоволна. Фаун невинаги се бе разбирала с нея, но не можеше да не признае, че тя е съвършената съпруга за скучния Флеч, дори без зестрата от четирийсет акра поля и просторна гора, свързана със земите на Блуфийлд с къса пътечка.

— Надяваме се до зимата да стане — каза Флеч.

Фаун погледна Даг. Въпреки че усетът му за същност все още не бе излекуван напълно, той лесно можеше да разбере дали Кловър вече е бременна. Той се усмихна тъжно на Фаун и поклати едва забележимо глава. Младата жена докосна наситено червените белези от злината по врата си и си помисли: „Стига вече“.

Обади се майка й, доста предпазливо.

— И как… как мина на езерото Хикори, Фаун? Как те прие новото ти семейство?

Семейството на Даг. След може би прекалено дълго издайническо мълчание Фаун отвърна:

— Със смесени чувства.

Даг я погледна, преглътна хапката си и отвърна простичко:

— Честно казано, госпожо, не мина никак добре. Но не заради това сме поели на път.

Нати не скри притеснението си.

— Ами брачните върви, дето изплетохме? Те не подействаха ли?

— Подействаха чудесно, лельо Нати — увери я Даг. Огледа насядалите около масата. — Би трябвало да обясня и на останалите нещо, за което знаеше единствено Нати, когато с Фаун се оженихме. Нашите брачни върви — той докосна своята и кимна към Фаун, която дръпна левия си ръкав нагоре, — не са обикновени върви. Езерняците вплитат в тях същността си.

Петимата фермери посрещнаха думите му с неприкрито недоумение и Фаун се запита как ли Даг ще успее да им обясни какво представлява усетът за същност, така че да го разберат, след като не са виждали онова, на което бе станала свидетелка тя. Освен това Даг трябваше да преодолее трупаните им цял живот резерви, а също и навика — по-скоро задължението — да не разкрива тайните си. Той си пое дълбоко дъх и бе ясно, че ще се помъчи да разясни нещата.

— Вие фермерите сте единствените, които използват думата „магия“. Езерняците я наричат усет за същност. Или есенция. В това няма повече магия, отколкото да насадиш тиквено семе или да изтъчеш платно за ризи. Същността е… тя е във всичко, тя определя всичко, както живо, така и неживо, но живата същност е най-ярка, възлеста, трептяща. Неживата същност е неподвижна и обикновено жужи. Всички вие притежавате усет, но просто не умеете да го доловите. Езерняците го усещат веднага. Приемете усета за същност като да виждате двойно, въпреки че като гледате с очите, не е същото… наистина не е. — Наведе глава и промърмори на себе си: — Давай по-простичко, Даг. — Вдигна очи и заобяснява отново: — Просто приемете, че е като да виждате двойно. — Огледа ги обнадежден.