Читать «Преобразяване» онлайн - страница 219

В очите на Даг заблестяха весели искрици и той подвикна:

— Честито!

Уит го погледна ужасено.

— Езерняци — въздъхна Бери.

— Даг! — възкликна възмутено Фаун. — Остави ги да ни кажат сами.

— Ами то… — започна Уит.

Бери духна кичур коса, паднал над очите й, и каза:

— Уит ми предложи да се оженим.

— А тя се съгласи! — добави обзетият от почуда Уит.

Така пикникът се превърна в празненство. Хоторн бе много впечатлен от факта, че ще си има брат по шатра, също като Езерняк — всъщност обикновен зет де. Уит погледна Хоторн, след това и Даг, и неизвестно защо се замисли.

По-късно, докато раздаваше храната, Фаун прошепна на Уит:

— Браво, добре се възползва от шанса. Извади късмет, че повдигна въпроса толкова скоро!

Той също зашепна:

— Нали каза да изчакам, докато се отдалечим максимално от пещерата. — Погледна блестящото море. — По-далече от това няма накъде.

Хапнаха, пийнаха, починаха си — някои дори подремнаха — и гледаха чудото на вълните и прилива. Слънцето започна да се спуска на запад, освети далечните облаци, които се превърнаха в прасковенорозови и сини над лавандуловия хоризонт, и Фаун се замисли за разказите за огромните блестящи градове на Езерняците на потънал бряг на друг континент. Или пък на езеро толкова огромно, че другият бряг да не се вижда. „Много ми се иска един ден да видя това езеро.“

Даг бе заспал, отпуснал глава в скута й, когато едно бяло петънце на хоризонта се превърна в платно. От рибарската лодка им махаха да слизат на брега. Фаун събуди Даг с целувка, събраха си нещата и тръгнаха по дюните към мястото, където ги бяха оставили лодкарите.

На върха на една от дюните Уит се обърна назад, спря и каза:

— Това е наистина краят на света.

„Веднъж казах на Даг, че съм готова да го последвам до края на света. Ето че сме на самия край на света…“ Уит продължи:

— Много е впечатляващо. Огромно е. Обаче май и водата в реката ми стига. — Усмихна се на любимата си и се опита да си открадне целувка, но не успя, тъй като тя го превари. Хоторн сбърчи нос.

— „Завръщане“ няма да пътува нагоре по реката — напомни Бери на Уит. — Ще се приберем пеша.

— Значи ни чака дълъг път. — Уит се намръщи недоволно.

— Безкраен път — обади се Ремо.

— Ще ми трябват нови ботуши — добави Бар.

Фаун погледна ширналите се блата, представи си безкрайния свят и усети как й се завива свят.

— Знаеш ли, Уит, просто зависи накъде се обърнеш. На мен пък ми се струва, че светът започва оттук.

Даг не каза нищо, но стисна ръката й по-силно.

info

Информация за текста

Lois McMaster Bujold

Passage, 2008

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009

Издание:

Лоис Макмастър Бюджолд. Преобразяване

ИК „Бард“, 2009

Оформление на корица: „Megachrom“, 2009

ISBN 978-954-655-002-6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11519]

Последна редакция: 2009-05-04 21:57:34