Читать «Преобразяване» онлайн - страница 4

Продължи да разказва добродушно за разни дребни случки с многобройните роднини и съседи, докато разседлаваха конете и ги вкарваха в боксовете на старата хладна плевня. Погледна патерицата на Даг и без дори да пита, нарами дисагите на Копърхед. Тръгнаха нагоре по склона към къщата. Фаун отказа да даде своите дисаги на Даг и му нареди да си гледа работата, след което забърза решително напред, превита под тежестта им. По усмивката, която му отправи през рамо, той усети, че е много по-спокойна и уверена, отколкото предишния път, когато се прибираше у дома. Не се сдържа и също се усмихна. „Все някак ще се справим с тази работа, Искрице. Двамата заедно ще се справим.“

В кухнята ухаеше на готвено — фасул с шунка, царевична питка, каша, бисквити, ябълков сос, пай с тиква и още десетина познати аромата. Щом Фаун ги усети, я обзе невероятна носталгия, въпреки че вече си беше у дома. Влязоха през задната врата. Майка й и Кловър, и двете препасали престилки, шетаха из кухнята и поне мама се хвърли към Фаун с непресторена радост. Сляпата леля Нати се надигна тежко от стана, сложен точно зад вратата на работната стая, и прегърна Фаун, а след това и Даг. Задържа за миг пръсти на брачната връв, вързана на лявата ръка на Даг точно под навития ръкав над приспособлението за куката, и усмивката й стана още по-топла.

— Радвам се, че издържа — прошепна му.

— Аха — промълви в отговор Даг, стисна я лекичко и я повдигна.

Бащата на Фаун и Флеч също дойдоха — по миризмата личеше, че са се занимавали с овцете — и поздравите и прегръдките продължиха. Закръглената Кловър заяви, че храната ще изстине, така че трябвало да се мият и да сядат. Забърза към кухнята, за да сложи и за гостите, и не позволи на Фаун да й помага.

— Сядайте, сядайте де! Сигурно сте уморени след толкова езда. Сега си гостенка, Фаун! — „Нали така?“, издаваше тревожният й поглед. Флеч ги наблюдаваше и изглежда, си задаваше същия въпрос, макар да бе поздравил топло сестра си и странния й съпруг.

Седнаха. Дългата маса в кухнята бе отрупана с най-различни ястия, всичките от продукти, произведени във фермата, които за Фаун открай време бяха нещо съвсем естествено, но Даг както винаги беше малко слисан. След като се бе докоснала до суровия, изпълнен с лишения живот на Езерняците, Фаун разбираше защо е така. Не че Даг не одобряваше това изобилие; той похвали умението на готвачките и като доказателство за искреността си си напълни чинията.

Фаун се радваше, че апетитът му се е възвърнал, тъй като бе съвсем изпосталял след страховитите схватки през лятото. Какъвто бе висок, с бакърена кожа, изпито лице, рошава тъмна коса и странни блестящи златисти очи, Даг изглеждаше съвсем не на място на масата сред фермерите. Приличаше на чапла, вмъкнала се в полога на някоя кокошка, дори човек да не обръщаше внимание на усещането за заплаха и опасност, което създаваше липсващата му ръка и загадъчността му на Езерняк магьосник. Или Езерняшки некромант, както разправяха предубедените или по-точно казано — страхливците. Не че твърденията им бяха съвсем без основание.