Читать «Преобразяване» онлайн - страница 7

Даг се колебаеше.

— Не знам откъде да започна. — Мълча дълго. — Вие в Олеана какво сте чували за злината в Рейнтрий?

— Някаква моряща твар се появила на север от Фармърс Флатс, избила много народ, а други полудели.

Намеси се Уит:

— И че я блатна треска, я някакви паразити карали хората да търчат насам-натам и да се избиват. Там нали са все блата, така разправят, хората страдат от какви ли не болести.

Обади се и Флеч:

— В пивницата на Милърсън един разправяше, че Езерняците си търсели извинение, за да прогонят фермерите обратно на юг от ловните си територии. Нямало никаква моряща твар и фермерите не били нападали Езерняците, след като ги поразила морящата твар, било точно обратното.

Даг стисна очи и прошепна:

— Не е така.

Кловър се облегна рязко назад; не каза нищо, но изражението й я издаваше: „Естествено, че това ще кажеш“. Мама и Нати мълчаха, но личеше, че поглъщат внимателно всяка изречена дума.

— Злината я имаше — каза Даг. — Научихме за нея, когато Езерняците от Рейнтрий, след като били разбити, изпратиха куриер до лагера на езеро Хикори, за да молят за помощ. Пратиха моя отряд. Притиснахме злината, успяхме да й излезем в гръб, докато тя насъскваше глинените и робите да нападнат Фармърс Флатс. Един от патрулните ми заби в нея споделящ нож и… уби я. Видях как стана — той протегна лявата си ръка — ей от толкоз близо. Беше много развита, много… ами много развита. — Замълча, огледа слушателите и продължи да обяснява: — Беше силна, умна. Имаше почти човешки облик.

Не разказа как злината едва не го бе поразила, нито че бе капитан на отряда и сам бе измислил успешния план за действие… Фаун прехапа нетърпеливо устни.

— И още нещо, най-важното. Не, трябва да ви разкажа всичко поред… Извинявайте. Има толкова много за разказване, а аз говоря отзад напред… Вижте сега. Злините също имат същност, само че много по-силна, отколкото при хората. Те са буквално изтъкани от същността на земята. Хранят се със земя, живеят на нея, създават — правят от нея магии, глинените, собствените си тела, всичко. Освен това са луди, по свой си начин. — Лицето му изглеждаше още по-изпито, докато си припомняше нещо, за което Фаун нямаше представа и дори не можеше да се досети какво е. — Това е истината за злините. Там, където злината е изпила същността на земята, тя оставя след себе си мор. Това е характерното.

— А как изглежда мястото? — попита любопитно Уит.

— Не прилича на нищо познато — отвърна Даг и насядалите около масата се спогледаха.

— Не прилича нито на угар, нито на болестна ръжда, нито на плесен и гнилоч, нито на изгоряло от слана място, въпреки че напомня на всичко това — намеси се Фаун. — Има необикновен сивкав оттенък, сякаш цветът е бил извлечен от всичко наоколо. Първо всичко, което вирее там, измира, след това започва да се разпада, накрая сякаш се разтваря. След като видиш това унило сиво, никога повече няма да го сбъркаш. На онези, които притежават усет за същност, сигурно им се струва още по-страшно.

— Така е — потвърди Даг и й кимна с благодарност за обяснението й.