Читать «Преобразяване» онлайн - страница 8

Мама тихо промълви:

— Ти виждала ли си такова нещо, Фаун?

— Да, два пъти. Веднъж в бърлогата на злината близо до Гласфордж, когато се запознахме с Даг, и втория път при Рейнтрий. Отидох след битката. Тогава Даг беше ранен, но не ви каза. — Погледна го с укор. — Ако бяхме останали на езерото Хикори, все още нямаше да му разрешават да патрулира.

— Била си в Рейнтрий? — попита завистливо Уит.

Фаун отметна глава.

— Видях местата, които бе поразила злината. Видях откъде се е появила. — Извърна поглед към Даг, за да се увери, че той е готов да продължи разказа си.

Той кимна и отново опипа брачната връв.

— И така, през последните двайсет, може би трийсет години фермерите обработвали земята в Рейнтрий северно от старата граница — тоест на север от границата, която според Езерняците бележи безопасните земи. Или поне не чак толкова опасните. Според архивите на Езерняците злините се появяват по-често северно от Мъртвото езеро и съвсем рядко на юг от река Грейс. И въпреки това се появяват от време на време, така че не можем да престанем да патрулираме по тези места. Та северно от Рейнтрий има един фермерски град, Грийнспринг, където се появи последната злина. Буквално под града.

Фаун се намеси:

— По всичко личеше, че леговището й беше в една гориста клисура.

Даг отново продължи:

— Между местните Езерняци и заселниците в Грийнспринг отдавна съществуваше неразбирателство заради старата граница. Така че когато злината се появила, нито един от фермерите не разпознал първите издайнически следи, та затова не побягнали, а и не знаели, че трябва да потърсят помощ. То си е и въпрос на късмет, защото когато някой фермер най-сетне види морящата твар край леговището й, тя почти винаги веднага го поробва. Все едно муха да се оплете в мрежата на паяк. Но пък там е имало много хора и ако са знаели, все някой е можел да пусне мълвата и да предупреди другите. Вместо това злината погълнала почти всички и набрала сили прекалено бързо. Според мен много хора са намерили смъртта си северно от Рейнтрий до лятото само защото Езерняците и фермерите не разговарят и не споделят нищо.

— Никога не бях виждала масов гроб — прошепна Фаун. — Не искам и да видя втори път.

Татко я погледна остро изпод свъсените си сиви вежди и неочаквано призна:

— Едно време видях. Беше след едно наводнение.

Фаун вдигна изненадано очи.

— Не знаех.

— На никого не съм споменавал.

— Хм — обади се леля Нати.

Бащата на Фаун се отпусна на стола и погледна Даг.

— А твоите хора не обичат да говорят за тези неща. Нито в Рейнтрий, нито в Олеана.

— Знам. — Даг сведе глава. — Едно време на север от Грейс живееха малко фермери, така че проблем нямаше. Езерняците по земите северно от Мъртвото езеро — два пъти съм минавал оттам — с нищо не са променили живота си, защото там фермери няма. Най-важни са териториите около границата, където всичко се променя пред очите ни — като Грийнспринг. Също и Уест Блу. — Погледна притихналото семейство. Фаун забеляза, че храната в чинията му е изстинала.

— Не съм и помислял, че Езерняците имат нужда от помощта на фермерите — обади се Флеч.