Читать «Преобразяване» онлайн - страница 197

Мечкогон присви очи.

— Ти можеш ли да определиш кои са омаяни и кои лъжат? — И кимна към вързаните пленници.

— Според теб трябва ли съдбата им да бъде различна, след като са извършвали едни и същи престъпления?

— Ти да не би да мислиш да пуснеш някои от тези убийци на свобода? — възмути се Ремо. — И то след всички усилия да ги хванем!

— Поне един се молеше да го обесим, за да сложим край на тази работа — намръщи се Грийнъп.

Даг не бе сигурен какво означава гримасата му. Да не би младият капитан да предпочиташе бандитите да се държат смело и дръзко? Вероятно — защото тогава обесването не създаваше чак толкова неудобства.

Мечкогон — ровеше пръстта с една пръчка — вдигна поглед към Даг.

— Виж сега, видях хора, които злината от Рейнтрий беше поробила. Когато магията се развали или действието й премина, те се опомниха. Станаха същите както преди.

— И спомените им бяха непокътнати — промърмори Даг.

— Това е смесена благословия — въздъхна Мечкогон.

Даг подбра много внимателно следващите си думи.

— Онова, което е направил Крейн, е много различно от влиянието на злината. — Дали наистина беше така? — Поне по отношение на силата на въздействие. Все едно да сравниш някое паднало камъче със свлачище.

Капитан Фалоуфийлд се почеса по главата.

— Да, ама свлачищата са от камъчета. Така че… да не би да казваш, че е същото?

Даг сви рамене.

— Не би казал подобно нещо, ако си попадал на свлачище. — Не биваше да позволява да се превръща в съдия на тези мъже и да определя кой да живее и кой да умре. Ами ако бе единственият, който знаеше достатъчно, за да може да прецени? — Вижте. — Приведе се напред. — Пленниците или са оцелели след играта, или са помагали тя да продължава. В даден момент всеки от тях е имал и друг избор — а на дъното на реката има достатъчно трупове, които доказват, че има хора, които са направили различен избор. Не вярвам някой от пленниците да е бил чак толкова омаян, че да няма сили да избяга или поне да се опита. Снощи Крейн не е бил в пещерата тъкмо поради тази причина — преследвал е двама бегълци, които са решили да се махнат от този ужас. Обзалагам се, че не са успели да стигнат далече.

Замълча и се замисли над трудния избор, чийто край бе все един и същ. Щеше да е несправедливо спрямо загиналите в опит да устоят на злото, ако пуснеха безнаказани заловените престъпници. Повечето бяха пропаднали мъже, свикнали да прибягват към жестокости. Щеше да е истинска лудост да ги пуснат на свобода. Лодкарите нямаше как да ги опазят. Поне така мислеше. „Не би трябвало аз да съм съдията.“

— Ако въпреки това смятате да обесите всички, за мен е безсмислено — също и за Бар и Ремо… — Даг замълча колебливо, — да разделяме едните от другите. В противен случай ще излезе, че фермерите вече не съдят фермерите, а го правят Езерняците. Ще трябва да приемете честната ни дума, защото няма как да проверите сами. Но пък в края на краищата това не е много добра идея. Ако имате намерение да пуснете някои от заловените, нека решението ви бъде продиктувано от ваши си причини, нека се базира на доказателства, които сте събрали сами. Вие поемате фермерите, а ние Езерняка ренегат. — Стори му се, че е много важно да наблегне да думата „ренегат“. „Да видим сега кой няма лагер!“