Читать «Преобразяване» онлайн - страница 196

— Защо още не са обесили тези типове? Признавам, че се надявах да сте приключили, докато дойда.

— Точно това е проблемът — заяви Бар.

— Нямате достатъчно въжета ли? Или дърветата не достигат? — Бери имаше въжета в склада. Въпреки че ако й поискаха, бе най-добре да не й споменават, че е за Олдър.

— Не, просто… а бе слушай.

— Винаги слушам.

Група мъже бяха насядали в кръг по пънове под един сипей близо до лодките. Уейн беше сред тях, също и Мечкогон, както и другите трима капитани — Грийнъп от големия кораб от Олеана, който едва ли бе много по-възрастен от Ремо, Слейт от лодката от Силвър Шоулс, мускулест мъж на възрастта на Уейн, и някой си Фалоуфийлд, мъж с благо лице от южната част на Рейнтрий. Някои изглеждаха объркани, други притеснени или разгневени, но всички до един бяха смъртно уморени след жестоката битка през нощта. После пък бяха разпитвали бандитите и бяха научили ужасяващи неща, по всяка вероятност разказани с много повече подробности, отколкото Даг бе научил от Скинк, Олдър и Крейн. Крейн лежеше върху одеялата под един храст наблизо и уплашените лодкари го заобикаляха. Каквото и да бяха обсъждали мъжете, разговорът им явно продължаваше от доста време.

— Ето го — рече Слейт.

Поздравиха го неуверено. Даг им кимна.

— Какво има, приятели?

Не рискува да попита: „С какво да ви помогна?“, от страх да не бъде разбран погрешно. Приклекна, за да не стърчи над тях. Бар и Ремо се спогледаха и последваха примера му.

Уейн, както обикновено, заговори пръв:

— Появи се един проблем с бандитите и техния Езерняк.

— Нали се разбрахме, че фермерите ще се погрижат за фермерите, а Езерняците за Езерняците. Добре че сутринта спипахме Крейн на „Завръщане“, докато се опитваше да освободи Олдър.

Мечкогон посочи Бар.

— Твоето момче ни разказа. Чух, че сте спипали и Малкия и Големия Дръм. Браво.

— Работата е там — продължи Уейн, — че някои от бандитите тук твърдят как не трябвало да ги бесим, защото не са действали по своя воля. Магията на Крейн ги била принудила да действат по този начин.

Намеси се и капитан Фалоуфийлд:

— Един го каза и останалите започнаха да му пригласят.

— То пък голямата изненада — измърмори Бар.

Даг прокара ръка през косата си.

— И вие сте им повярвали?

Мечкогон се намръщи.

— Да не би да твърдиш, че нито един от тях не е бил омаян и оставен със замъглен ум? Доста от тях ми се струват шашардисани.

Мечкогон сигурно бе виждал такива хора по време на войната със злината в Рейнтрий. Даг прехапа устна.

— Някои са омаяни, други не са. Скинк беше омаян, както вече знаете. — Мъжете, помогнали при разпита на Скинк, закимаха дружно. Единствено Слейт не бе присъствал. Даг продължи: — Вие вече разбрахте ли за играта, с която Бруър и Крейн са си набавяли хора?

— А, да — потвърди Уейн. Останалите закимаха. Някои съвсем не изглеждаха шокирани. На Даг му хрумна, че играта наподобява двубоите, които често се водеха по лодките, макар да не бе същата — тази бе свършвала с трупове.

— Според мен няма абсолютно никаква магия, защото Бруър е използвал абсолютно същите методи — изтъкна Даг. — Освен това някои са били в бандата още преди идването на Крейн. Други пък са тук по свое желание — вземете братята Дръм например.