Читать «Преобразяване» онлайн - страница 199

Опита се да си припомни всичко, което правеше Дар, когато се подготвяше за зареждане на нож. Създателите на споделящи ножове обикновено работеха в центъра на повечето лагери, в най-закътаното, но и усамотено място. Там туптеше животворната искра на Езерняшкия живот. Сега той трябваше да улови тази искра.

Каза на сенките си, Бар и Ремо, да си намерят някаква работа за половин час, защото двамата нямаше да разберат от намек, след това изведе Фаун на задната палуба, тъй като нямаше друго място, на което да поговорят необезпокоявани.

И се опита да обясни необходимото.

Тя само кимаше.

— Сигурна съм, че ще се справиш по-добре от Дар.

Даг не бе сигурен дали Фаун има основание за подобна увереност, но не можеше да не признае, че му стана безкрайно приятно. Стисна силната й малка ръка в своята.

— Налага се да поработя със същността сам, но работата е там, че за някои неща трябват две ръце. Най-вече, когато рукне кръвта на Крейн, трябва да насоча същността му към празния нож, за да започне зареждането. Същото е, както когато ти вложи своята същност в моята брачна връв. Бих могъл да помоля Ремо или Бар да ми помогнат, но предпочитам да не ги замесвам. Не ми се иска по-късно да възникне проблем.

Тя смръщи чело.

— Защо да има проблем?

— Защото не само правя нож. Имам намерение да демонстрирам как Езерняците боравят със същността пред всички лодкари, които се съберат, за да гледат и слушат. Ти можеш да се махнеш и преди това — преди да заредя ножа. Не е нужно да гледаш тази част.

— Ясно. — Тя въздъхна. — Но ти знаеш, че не е невъзможно, ако ще съм истинска Езерняшка жена, един ден да ми се наложи да изпълня подобен ритуал. Не мога да си представя нищо по-неприятно, но май е по-добре да гледам, за да се науча как се прави.

Той преглътна, кимна и я притисна до себе си.

— Добре — прошепна. — И това е вярно.

Най-сетне я пусна и тя отиде в кухнята, за да му приготви ястие без месо, защото той каза, че Дар не ядял месо преди зареждане. Когато влезе, след като се бе измил много внимателно, тя постави пред него чиния с картофи, ябълки и лук, пържен в солено масло, хапна малко с него и даде останалото на Ход и Хоторн, които щяха да наглеждат Бо. В опит да спести усилията на Даг Ремо бе направил подсилване на подутия нос на Хоторн, за да премахне болката. Даг щеше да премахне лекото омайване по-късно, след като наместеше носа както трябва.

Докато Даг дояждаше последната си хапка, Фаун постави до десния му лакът някаква чаша. Той я погледна изненадано. Беше пълна с овес.

— Заповядай. Изтръгни същността им до последното.

— Какво?

Тя седна до него.

— Мисля, че след като поемеш нещо противно, което не можеш да отстраниш, трябва да поемеш нещо приятно, за да премахнеш дразнещото усещане.

— Аха. Ти нали си наясно, че разкъсах същността на Крейн?