Читать «Преобразяване» онлайн - страница 198

— Крейн ще увисне заедно с останалите, нали? — попита Слейт.

Ремо се намеси разпалено:

— Той избра да умре според нашите ритуали. Сам.

Грийнъп го наблюдаваше с недоверие.

— А бе, Езерняци, нали не се каните да му помогнете да духне?

— Както е със счупен врат ли? — изсумтя Бар.

— Може да е някакъв номер — отвърна Слейт.

Даг заговори за изненада на всички, дори на себе си.

— Няма да е сам. Ще видите всяка стъпка.

— Даг! — извикаха Ремо и Бар. Ремо бе ужасен.

— Даг, не можеш да го направиш!

— Мога и ще го направя. — Дали наистина можеше? Брат му, Дар, създателят на ножове, работеше съвсем сам, поради причина, която нямаше нищо общо с човеконенавистничеството му.

— Ако трябва да сме честни, и той трябва да увисне с останалите — обади се младият Грийнъп.

— Той избра да умре от споделящ нож — обясни Даг. — Обещах да му направя нож. Поне мога да опитам.

Уейн присви очи.

— Това не е ли благородна смърт според Езерняците? Тази работа не ми се струва редна, защото обесването е грозна гледка, патрулен.

— Тук не става дума за чест и благородство. Въпросът е да опазим нещо полезно в цялата тази лавина от разхищение — отвърна Даг.

Слейт се почеса по брадичката.

— Признавам, че и на мен не ми се струва много честно.

Сега вече всички капитани гледаха подозрително Езерняците. Даг въздъхна.

— Добре, нека тогава говорим за нещо, което разбирате. Да поговорим за дяловете. Настоявам този нож да бъде моят дял. — Той извади ножа изпод ризата си и го вдигна. — Този нож и освещаването му.

Слейт изви вежди и попита удивено:

— Само това ли?

Май хората от Силвър Шоулс бързо надушиха авантата. Грийнъп също бе заинтригуван, сякаш пресмяташе нещо.

Даг побърза да уточни, когато другите двама Езерняци се размърдаха.

— Не говоря от името на Бар и Ремо, които също рискуваха живота си снощи, както много от вас вероятно помнят. Този нож е за мен.

— Дадено — отвърна доволно Слейт. — Дайте ножа на патрулния, след като това е всичко, което иска.

— И зареждането му. Зареждането — продължи Даг, — за онези от вас, които не знаят за какво става въпрос — въпреки че днес ще разберат, — е смъртта на Крейн. Когато бъде прободен в сърцето, той ще го зареди.

Мъжете се намръщиха подозрително.

Мечкогон си пое дълбоко дъх.

— Другите патрулни да поискат каквото са решили, но на лечителя дайте каквото иска.

Капитан Слейт вероятно си спомни човека от екипажа с прерязаното гърло и сви притеснено рамене.

— Ами… добре. Може. Но главният бандит Езерняк да умре пръв. И да го видят всичките му последователи.

— Този урок ще им държи влага, докато са живи — измърмори Бар и неколцина лодкари се ухилиха.

— Е, няма да е задълго — каза уморено Даг. „Къде сте, богове?“ Повече отколкото бандитите да бъдат наказани, искаше лодкарите да разберат за какво става въпрос. Разкази за този ден щяха да се понесат до всички места по реката, до които стигаха лодките. Накрая истината щеше да се изкриви. Но Даг се зарече, че поне отначало няма да има никакви преувеличения. „Така че внимавай какво правиш, патрулен.“