Читать «Преобразяване» онлайн - страница 195

Той избърса носа си с опакото на ръката си.

— Фаун… Тази злина те е наранила, уплашила те е до смърт, но не е било толкова сложно като сега.

Тя си пое дълбоко дъх и най-сетне отвърна.

— Уит… когато ме хвана, злината от Гласфордж изтръгна същността на десетседмичното бебе, което носех в утробата си. Когато пометнах, едва не ми изтече кръвта. Даг спаси живота ми онази нощ, грижеше се за мен. Бебето не можа да спаси.

Сякаш някой го фрасна по главата. Този път май бе успяла да привлече вниманието му.

— Какво? — ахна той. — Не си споменала…

— А ти защо мислиш, че избягах от къщи? — попита тя нетърпеливо.

— Ами кой беше… чакай, не, не може да е бил Даг, не е възможно…

Фаун тръсна глава.

— Не, бащата беше момче от Уест Блу и вече няма значение кой е бил, освен че ми даде ясно да разбера, че не желае да има нищо общо. Затова заминах сама. — Тя си пое дълбоко дъх и продължи: — Но пък срещнах Даг и всичко се нареди. Но изобщо не беше… просто.

— Не си споменала — повтори тихо той.

— Мълчанието не означава, че не скърбиш. Не исках някой да човърка раните ми, нито пък да слушам тъпи шеги. Нито пък семейството ми да ме разпитва до полуда.

— Ама аз нямаше да… — Той се поколеба.

— Просто бъди до Бери, Уит. Бъди единственият човек на този свят, на когото не й се налага да обяснява, просто бъди до нея. Подай й чиста кърпа, когато заплаче, дай й нещо топло, за да облекчи болката. Ще има време да я прегърнеш. Просто имай търпение.

— Добре — съгласи се Уит и я последва по брега, за да настигнат Садлър и Бери.

22.

Даг излезе от пещерата и вдигна ръка към изтръпналото си лице. Лечението, което бе приложил на мъжа от Силвър Шоулс с разкъсаната вена, се бе оказало успешно, а Чикори бе отворил очи преди малко, бе преглътнал малко вода и се бе оплакал, че главата му ще се пръсне от болка, беше се изпикал — все добри знаци — и бе заспал. Междувременно обаче един от хората от другата лодка — добре че не бе нито бащата, нито синът — бе издъхнал неочаквано: дълбока рана от нож, за която приятелите му мислели, че се е затворила, бе прокървила отново под превръзките и кръвта бе напълнила дробовете му.

„Ако бях тук, можех да го спася.“ Но ако Даг бе останал тук, нямаше да е на „Завръщане“ и останалите щяха да загинат. „Ако бях десет хиляди човека, които да се пръснат на сто места едновременно, можех и сам да спася света.“ Тръсна глава, доволен, че Фаун го бе оставила да поспи, защото този последен удар, прибавен към умората, щеше да го повали. Открай време се измъчваше, когато губеше онези, които му се доверяваха и го следваха. „Не следваха теб. Следваха Уейн и Чикори.“ Даг се замисли над този аргумент, но изглежда, в момента бе най-разумно да си почине.

Денят бе ясен и мразовит, приличаше на спокойна искряща есен. Лодкарите бяха запалили огньове, за да се стоплят и да сготвят. Част от мъжете спяха, ранените пъшкаха. Трети бяха вързани. Даг присви очи към пленниците, но го прекъсна забързаният Бар.

— Даг, ела бързо.

Поредният смъртно ранен ли? Даг се остави младежът да го поведе надолу по склона. Под ботушите им се търкаляха камъчета.