Читать «Преобразяване» онлайн - страница 193

Помощникът на Уейн, Садлър, се смъкна по стръмния склон и помаха на Бери.

— Открихме лодки, вързани зад онзи остров — каза и посочи отсрещния бряг, където се виждаше гола гора. Каналът между острова и сушата бе съвсем тесен и само опитно око можеше да го различи. — Уейн пита дали ще познаеш лодката на баща си или някоя друга.

— Трябва да погледна, може „Розата“ да е там — съгласи се веднага Бери. Погледна Фаун. — Ще дойдеш ли с мен?

— И аз ще дойда… стига да искаш — предложи предпазливо Уит.

Тя кимна. Бе стиснала устни, очите й бяха помръкнали. Въпреки това бе много трудно човек да прочете нещо по изражението й.

Садлър и още един як гребец ги прекараха с лодка. Сред дърветата се виждаха пътеки. Беше кално и затъваха на всяка крачка. Обувките на Фаун подгизнаха още преди да пресекат острова. Каналът бе тесен, запушен от паднали дървета и всякакви довлечени от водата боклуци.

Покрай брега бяха спрени очукани лодки. Неколцина любопитни лодкари вече се бяха качили на тях. Някои от лодките бяха в относително добро състояние. Очевидно бандитите се бяха опитали да заличат имената им, за да сложат нови и да променят всички отличителни белези. Други бяха пробити и заседнали в тинята. Най-новите бяха в горния край, нагоре по течението, и на Фаун й се стори, че разпознава имената на лодките от Трипойнт, които й бе дал капитан Кътър. Бяха общо петнайсет — Фаун се замисли по колко ли човека са били екипажите и потръпна. А тези тук не бяха всичките, защото бандитите бяха подпалили някои от лодките. „Тук са измрели толкова хора, колкото и в Грийнспринг.“ А бандитите бяха вилнели поне година. При това тук дори не се бе появила злина. Но пък злото бе в изобилие.

Две от лодките изглеждаха така, сякаш се намират на това място от миналата есен, защото ледът ги бе пробил, а дървото бе започнало да гние, след като е било изложено на зимната влага и летния пек. Бяха започнали да потъват, приличаха на призраци, но дори Фаун успя да различи на предпоследната името „Розата“. Бе изписано със същите букви като „Завръщане“.

Бери внимателно огледа загнилия борд, отвори вратата на каютата и ръждясалите панти изскърцаха. Сбърчи нос, вдигна полата си и стъпи в нахлулата вода. Фаун си каза, че обувките й няма да станат по-малко мокри, и я последва. Уит реши да не си мокри панталоните и остана да чака отстрани. Не откъсваше разтревожения си поглед от Бери.

Почти всичко бе откраднато, включително стъклените прозорци в задната част. През зейналите дупки нахлуваше светлина, която разкриваше разрухата вътре. Всички останали вътре бъчви и бурета бяха строшени и бавно гниеха. В тях сигурно бе имало масло или мас и Фаун не бе сигурна дали са били насилени от хора, или от случайно попаднали тук мечки. Със сигурност бяха идвали диви животни. Бери газеше до колене. На два пъти се наведе и извади от водата някакви боклуци. След малко Фаун се сети, че търси тела — може би скелети — и остана облекчена, когато не откри нищо. Бери излезе през кухненския люк, огледа задната палуба и след това, без да каже и дума, тръгна към брега, където чакаше Садлър.