Читать «Преобразяване» онлайн - страница 191

— След като спечели, защо не си тръгна? Колкото и да са те пазили, щом си могъл да се промъкнеш покрай фермерите като призрак, защо да не се измъкнеш от бандитите?

— И къде да отида? Фермерите нямаше да ме искат, а пък Езерняците… те щяха да подушат кръвта по същността ми. По всичко личи, че спечели Бруър.

— Самоубийство? — предложи все така тихо Даг.

Крейн го зяпна недоумяващо.

— Нямах зареден нож! Нямаше начин да се сдобия с нож, след като ме пропъдиха. Проклетият лагерен съвет ми взе моя заедно с всичко останало. — Крейн извърна глава и млъкна.

Фаун се намръщи. Крейн — не друг, а Крейн! — се бе стреснал от предложението на Даг не защото се страхуваше да сложи край на живота си, а защото не искаше да пропилее смъртта си, без да има споделящ нож, който да я поеме. Отговорът му бе спонтанен, напълно искрен. А пък Ремо и Бар изглеждаха така, сякаш всичко бе в реда на нещата. Тя притисна юмрук към челото си. „Езерняци! Та те са си истински Езерняци!“ Абсолютно луди.

Даг отново заговори.

— Ръководил си бандата дълго. Разбирам, че си задържал всички по доста изкривен начин, но ми кажи какво те задържаше теб?

Крейн извърна брадичка, сякаш вдигаше рамене.

— Пари, богатство, от което нямах голяма нужда, но играта на Бруър ме очарова. Освен че беше луд за пари, му доставяше удоволствие, защото имаше нещо по-мизерно и от него, нещо, което можеше да презира. Аз… Все едно че си имах собствени обучени за бой кучета, с тази разлика, че моите животни бяха значително по-интересни. Не ми се налагаше да правя абсолютно нищо. Те просто се събираха около мен. Пусни някой Езерняк сред фермерите и това е резултатът. Ако не се качи на върха, те сами ще го качат. Самите те искат да бъдат управлявани от по-добри. Същите са като овцете, които не виждат разликата между овчарите и вълците. Честна дума, така е.

— Ти ли ги накара, или те теб? — попита все така тихо Даг.

Усмивката на Крейн стана по-широка.

— Ти си онова, което ядеш. Всяка злина научава този факт.

Този път Даг трепна и Крейн го забеляза.

Даг си пое дълбоко дъх.

— Ремо, дай ми ножа, който си намерил.

Ремо извади с нежелание скрития под дрехите му нож. Даг прецени оръжието в дланта си и погледна строго Крейн.

— Откъде го намери? Откъде си взел лодката с кожи?

— Не бях аз. Просто нещастна случайност. Двама Езерняци търговци от Рейнтрий решиха да спрат точно пред пещерата. Не успях да спра хората, въпреки че им казах, че са кръгли глупаци. Изгубих шестима по време на битката, която последва.

— А опита ли се да пуснеш Езерняците в играта?

— Не доживяха до играта.

Даг докосна с устни калъфа на ножа по стария познат начин.

— Струва ми се, че не ми казваш цялата истина. Този нож е бил посветен на жена.

Крейн отчаяно стисна зъби.

— Добре де! Бяха двойка с брачни върви. И двамата умряха.