Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 93

Точно това правеше сега, тъй като бе прекалено уморена за нещо друго. Седеше свита в огромното кресло, достатъчно голямо да поеме двама като нея. Беше си го подарила сама за Коледа преди пет години и не знаеше какво би правила без него. Когато все пак успяваше да позадреме, колкото и рядко да й се случваше, то бе само в него.

Когато заспеше, никога не знаеше къде ще се събуди.

Не смяташе, че някога е напускала къщата. Винаги се бе оказвала вътре и стъпалата й бяха чисти, но все пак се плашеше от представата за себе си като за скитаща несъзнателно наоколо. Бе чела за сомнамбулите. Хората можеха съвсем спокойно да изкачват стълби, да шофират и дори да водят разговор, докато всъщност спят.

Ако някой изобщо бе забелязал нощните й скитания, то поне не й го е споменавал. Не вярваше да го прави всеки път, когато заспи, но, разбира се, нямаше начин да го проверя, а не искаше да притеснява семейството с проблемите си. Всички знаеха, че страда от безсъние, така че ако някой я бе видял извън стаята й посред нощ в очевидно будно състояние, то вероятно би заключил, че не може да заспи, и не би й обърнал внимание.

Ако станеше известно, че ходи насън… Не искаше да мисли лошо за хората, без да има доказателства, но не смяташе, че може да се довери на някои членове от семейството. Възможността да й причинят зло бе много вероятна, особено що се отнасяше до Корлис. В някои отношения Корлис и напомняше изключително много за Джеси. Въпреки че бяха само втори братовчедки, което означаваше, че нямат много общи наследствени гени, Джеси се бе оказала по-сдържана в мислите си, но по-темпераментна в действията си. Корлис не планираше нищо, тя действаше под напора на момента и не бе склонна към емоционални изблици. През по-голямата част от времето изглеждаше неспокойна и нещастна, склонна да накара и другите да страдат като нея. Каквото и да искаше от живота, не го беше получила.

Роана не смяташе, че Уеб ще намери общ език с Корлис. Мисълта за Уеб отново върна всичките й спомени от сутринта, но всъщност той не бе преставал да бъде в центъра на мислите й.

Не знаеше какво да очаква. Не бе добра в анализирането на отношенията между мъжете и жените, тъй като никога досега не бе имала връзка. Съзнаваше само, че Уеб се бе оказал ядосан и малко пиян. Ако не бе пил, вероятно нямаше да я накара да отстъпи, но всъщност фактът си оставаше — легнала бе в леглото с него без ни най-малко колебание. Обстоятелствата бяха унизителни, но дълбоко в съзнанието си тя бе приветствала възможността.

Не съжаляваше за станалото. Ако нещо хубаво не й се случеше до края на живота, поне бе лежала в ръцете на Уеб и имаше представа какво значи да прави любов с него. Болката се бе оказала много по-силна, отколкото си бе представяла, но не можеше да засенчи нито радостта, която бе изпитала, нито пълната удовлетвореност.

Първият, а може би и вторият път вероятно бяха повлияни от текилата, но какво да кажем за останалите? Със сигурност бе трезвен, когато бе посегнал към нея за трети път посред нощ и за четвърти — точно призори. Изпитваше странна нежност към болката в тялото си, тъй като й напомняше прекараните с Уеб мигове.