Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 95

— Лусинда, всички ние обсъдихме въпроса и бихме искали да премислиш тази твоя странна идея да сложиш отново Уеб начело на семейния бизнес Роана се справяше добре и всъщност ние изобщо не се нуждаем от него.

— Ние? — погледна въпросително Лусинда към сестра си в другия край на масата. — Глория, през изминалите десет години винаги съм била благодарна за компанията ти, но мисля, трябва да ти напомня, че става въпрос за делата на Дейвънпорт, а от присъстващите тук само Роана и аз сме от Дейвънпорт. Обсъдихме го и постигнахме съгласие, че искаме Уеб да заеме подобаващото си място в семейството.

— Уеб не е Дейвънпорт — изтъкна язвително Глория. — Той е Талант, един от нашето семейство. Парите и имението трябва да бъдат на Роана. Така е най-справедливо.

Прави всичко възможно да задържи Уеб настрана, помисли си Роана, Глория по-скоро би предпочела нейното семейство да получи наследството, но в краен случай би могла да бъде и Роана. Глория предполагаше, че може да манипулира и въздейства върху Роана, което не би било възможно с Уеб. Това беше основният проблем, проумя тя, а не някакъв преувеличен страх от убиеца Уеб. Всичко се свеждаше до парите и луксозния живот.

— Както казах — повтори Лусинда. — Роана и аз постигнахме съгласие по този въпрос.

— Роана никога не е действала разумно, що се отнася да Уеб — намеси се Харлан на страната на жена си. — На всички ни е известно, че не можем да се доверим на нейната преценка, когато той е замесен.

Корлис се наведе напред, надушвайки с блеснали очи назряващия скандал.

— О, точно така. Спомним си нещо за това как Джеси ги хванала да се натискат в кухнята.

Брок вдигна глава от чинията си и погледна намръщено сестра си. От цялото семейство на Глория Роана харесваше най-много него. Брок бе добродушен и работеше упорито. Не възнамеряваше да остане в Дейвънпорт цял живот, но използваше възможността, за да спести малко пари, така че да построи собствена къща. Двамата с дългогодишната му приятелка смятаха да се оженят до края на годината. Беше много по-енергичен от баща си Грег, който позволяваше на Ланет да командва в семейството.

— Мисля, че това бе напълно излишно — изрече Брок.

— Защо смяташ така? — попита Ланет, като се наклони така, че да вижда сина си. Корлис се усмихна, доволна за това, че е успяла да хвърли масло в огъня.

— Защото Уеб не е по флиртовете, нито е мошеник, и се радвам, че се връща.

Глория и Ланет приковаха едновременно с поглед предателя в редиците си. Брок престана да им обръща внимание и продължи да се храни.

Роана се съсредоточи отново върху закуската си и се постара да не обръща внимание на разговора. Нищо нямаше да достави по-голямо удоволствие на Корлис от това да я накара да й отвърне или да забележи, че е успяла да я разстрои. На Корлис й липсваше умението на Джеси да отправя хапливи забележки или може би реакцията на Роана се бе променила, но сега тя я намираше просто за досадна.

Устната престрелка продължи по време на цялата закуска, като Глория, Харлан и Ланет се редуваха да изтъкват очевидни според тях факти, които доказват нецелесъобразността на завръщането на Уеб. Грег не се интересуваше кой знае колко от спора и остави протестите на Ланет. Брок се нахрани и тръгна на работа.