Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 94

Той не беше егоистичен любовник. Може да бе ядосан, но въпреки това се бе погрижил да я задоволи, и то неведнъж, преди самият той да достигне върха. Ръцете и устните му се бяха отнесли много нежно с тялото й, като внимаваха да не й причинят допълнителна болка, освен тази, която вече бе изпитала, допускайки го в себе си.

Но после се бе измъкнат от леглото и я бе изоставил сама в малкия евтин мотел, сякаш беше проститутка. Така ли наричаха жената, която бе толкова грозна, че когато на сутринта мъжът се събуди и я погледне в ръцете си, по-скоро би отрязал собствената си ръка, за да се измъкне, отколкото да я събуди? Уеб поне й бе оставил бележка. Поне се бе върнал и не беше и се наложило да стигне до колата под наем, както намери за добре.

Беше казал, че се държала като проститутка, за да може Лусинда да постигне своето. Беше казал, че го е притеснявала цял живот, а от този коментар я бе заболяло много повече, отколкото от предишния. Независимо от всичко, винаги я бе крепила мисълта, че годините преди смъртта на Джеси са били най-хубавите, тъй като винаги го бе смятала за свой приятел и герой. В ужасната нощ, когато Джеси бе убита, беше проумяла, че той я съжалява и това почти я бе убило, но сладките спомени от миналото продължаваха да стоплят душата й. Сега бе покрусена от мисълта, че се е заблуждавала от самото начало. Добрината не бе едно и също с любовта, търпението не бе едно и също със загрижеността за човека, когото обичаш.

Уеб бе дал съвсем ясно да се разбере, че не очаква продължение на любовната им връзка в Дейвънпорт. Съвсем ясно и просто бе дал да се разбере, че представлението е еднократно. Нямаше да има нищо помежду им, освен отношенията между братовчеди.

Но после я бе целунал и й бе казал, че нещо не разбира. Без съмнение бе възбуден, а след току-що преживяната нощ тя познаваше много добре реакциите на тялото му. Ако не я желаеше, защо бе твърд като камък?

Но едно нещо бе сигурно — все още беше сърдит на всички.

Роана седеше, сгушена и креслото, наблюдаваше светкавиците, мислеше за Уеб и по някое време призори най-после задряма.

Глория слезе на закуска по едно и също време с цялото семейство — доста рядко събитие, но очевидно смяташе, че се нуждае от подкрепа. След обичайната безсънна нощ Роана беше отишла в стаята на Лусинда и й бе предала добрата новина. Оживена от вестите, тази сутрин Лусинда имаше повече енергия, а лицето й излъчваше жизненост, каквато от дълго време не бяха виждали. Повдигна изненадано вежди, когато забеляза тълпата около масата, а после се усмихна и намигна съучастнически на Роана.

Закуската бе на шведска маса и не бе нищо специално, защото бе малко вероятно дори двама души да слязат да закусват едновременно. Роана напълни две чинни — за Лусинда и за себе си, и седна на масата.

Глория изчака, докато всички започнат да се хранят, преди да изстреля първия залп: