Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 92

— Намерих го — прекъсна я Роана. Чувстваше се замаяна от умора и искаше да направи разпета възможно най-кратък. — Трябва да се погрижи за собствения си бизнес, на ще се върне у дома до две седмици.

Глория пребледня и зяпна Роана. Трохите по брадичката на леля й убиха и без това липсващия й апетит. После изведнъж Глория проговори:

— Роана, как можеш да си толкова глупава? — С всяка следваща дума гласът й изтъняваше все повече, докато накрая се разписка: — Не знаеш ли какво губиш по този начин? Всичко това щеше да бъде твое, но Лусинда отново ще го прехвърли на него, помни ми думите! А ние? Та всички ние можем да бъдем убити в собствените си легла, също като горката Джеси…

— Джеси не бе убита в леглото си — апатично отбеляза Роана.

— Не ми противоречи, много добре знаеш какво имах предвид!

— Уеб не беше убиецът й.

— Е, шерифът го смяташе за виновен, а смятам, че той е много по-компетентен по тези въпроси от теб! Нали чухме как Уеб каза, че би направил всичко, за да се отърве от нея!

— Но също така го чухме да й казва, че може да получи развод, щом желае.

— Глория е права — включи се и Харлан, свивайки загрижено дебелите си вежди — Никой не може да каже на какво е способен този човек.

Обикновено Роана не спореше с тях, но сега бе изтощена, а всяка клетка в тялото й все още трептеше от срещата с Уеб.

— Това, което всъщност ви безпокои — започна безизразно тя, — е, че той ще си спомни как му обърнахте гръб, когато имаше нужда от подкрепата ви, и ще ви предложи да си намерите друго място за живеене.

— Роана! — ахна оскърбено Глория — Как можеш да кажеш такова нещо? Какво трябваше да направим, да скрием един убиец от закона?

С нищо не можеше да промени мнението им, а освен това бе прекалено уморена, за да продължи да опитва. Нека Уеб сам се справя с тях, когато се върне. Имаше само толкова енергия, колкото да помисли за перспективата. Ако го бяха смятали за страшен преди, какво ли щяха да кажат, след като разберат пред какво се изправят сега. Той бе много по-неотстъпчив и твърд от преди.

Като остави Глория и Харлан да изливат яростта си върху кокосовия кейк, Роана едва се качи по стълбите. Лусинда вече си бе легна, напоследък лесно се уморяваше, което бе още един признак на влошаващото й се състояние, и често към девет вече бе в леглото. Утре сутрин щеше да има достатъчно време, за да й съобщи, че Уеб си идва у дома.

Роана се надяваше, че самата тя ще успее да поспи малко.

Ако желанията бяха действителност… Няколко часа по-късно тя погледна светещия циферблат на часовника и видя, че наближава два. Очите й горяха от безсънието, а умората й така бе натежала, че не можеше да мисли, но сънят бе, както винаги, далеч от нея.

Бе понесла много нощи като тази, очаквайки безкрайната тъмнина да просветне в утро. Всички книги за безсънието съветваха потърпевшия да стане от леглото, за да не го превръща в място на своето страдание. Роана вече бе пробвала този начин, но книгата изобщо не й бе помогнала. Понякога четеше с часове, понякога редеше безкрайни пасианси, но през по-голямата част от времето просто стоеше в тъмното и чакаше.