Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 91

Изведнъж Уеб я отблъсна също толкова изненадващо, колкото я бе сграбчил.

— Сега тичай обратно при Лусинда и й кажи, че мисията е изпълнена. Дали ще й разкажеш всички подробности — зависи само от теб. — Отвори вратата на колата и я намести вътре, а после постоя за миг, гледайки я втренчено — Освен това не разбираш абсолютно нищо — изрече безстрастно, преди да затвори вратата и да се отдалечи към пикапа си.

Единадесета глава

Когато Роана се добра до дългата алея пред Дейвънпорт късно през нощта, изтощена от двата дни непрекъснато пътуване, тя изохка гласно, като забеляза светлините, които все още осветяваха голямото имение. Надявала се бе всички вече да са си легнали, така че да може да се възстанови поне малко, преди да я подложат на разпити. Надявала се бе дори да подремне като миналата нощ, въпреки че не бе много вероятно. Ако не можеше да спи, поне щеше да преживее отново онези бурни часове, щеше да си спомни усещането за голото му тяло, притиснато към нейното, целувките, докосванията, разтърсващите безкрайни движения вътре в нея. А когато се поуспокоеше, щеше да обмисли всичко останало, казаното от него, което я бе наранило, факта, че не я желаеше повече. Но тогава защо я бе целунал? Бе прекалено уморена, за да мисли разумно, така че анализите можеха да почакат.

Отвори гаража с дистанционното, а после, когато фаровете й осветиха друга кола, паркирана на нейното място, натисна спирачките. Въздъхна уморено. Отново Корлис, възползвала се от отсъствието на Роана, за да паркира собствената си кола. Самостоятелният гараж имаше само пет клетки, а те бяха разпределени между Лусинда, въпреки че самата тя вече не шофираше, Роана, Глория и Харлан. Ланет и Грег, всеки от които имаше собствена кола. От Брок и Корлис се очакваше да паркират колите си отвън, но Корлис имаше навика да пренебрегва негласното споразумение и да паркира колата си на всяко място, оказало се свободно.

Роана паркира колата си до тази на Брок и бавно изкачи стъпалата, мъкнейки малкия си куфар. Помисли си да мине през външните стълби и така да стигне до балкона пред своята стая, но преди да тръгне, бе заключила френските прозорци и сега не можеше да влезе. Вместо това реши да мине през кухнята и да се надява, че ще може да се добере до стълбите, без никой да я забележи.

Нямаше късмет. Когато отключи кухненската врата и влезе, Харлан и Глория седяха на масата и похапваха дебели резени от кокосовия кейк на Танси. Все още не се бяха подготвили за лягане, което означаваше, че сигурно гледат телевизия в кабинета.

Глория преглътна забързано.

— Не си могла да го намериш! — възкликна тя, като се радваше съвсем открито на факта, че Роана се връща сама. А после й хвърли потаен, съзаклятнически поглед: — Не, че си опитвала много старателно, нали? Знам, че Були не го арестува, но всички го смятаха за виновен, просто нямаше начин да се докаже…