Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 90

Когато Уеб удари спирачките, около пикала се вдигнаха кълба прах. Роана изчака да се поразнесат, докато търсеше ключовете в чантата си.

— Благодаря за закуската — рече тя, отвори вратата и слезе — ще кажа на Лусинда, че може да те очаква.

Уеб слезе от пикала и я придружи до колата под наем, като застана точно до вратата, така че Роана да не може да я отвори.

— Относно миналата нощ… — започна той.

Изведнъж Роана се скова от ужас Боже, нямаше да може да го понесе. Пъхна ключа в ключалката и го превъртя, като се надяваше, че Уеб ще разбере намека й и ще се дръпне. Но това не подейства.

— Какво за нея? — успя безизразно да попита тя.

— Изобщо не трябваше да се случва.

Роана сведе глава. Това бе най-хубавото нещо, което някога й се бе случвало, а на него му се искаше да не е ставало.

— По дяволите, погледни ме в очите! — Точно както бе направил миналата вечер, той хвана с длан брадичката и повдигна главата й така, че да го гледа. Шапката бе смъкната над очите му, че да ги закрива, но въпреки това тя забеляза сериозното им изражение, както и суровата гънка на устните му. Много нежно той плъзна палец по устните й — Не че бях пиян, но бях пил доста. Ти беше девствена, не трябваше да поставям условие, за да се върна и съжалявам за онова, което ти причиних.

Роана се опъна като струна.

— Станалото е точно толкова твоя отговорност, колкото и моя.

— Не съвсем. Ти не знаеше точно в какво се забъркваш. От друга страна, аз съзнавах, че няма да ме отблъснеш.

Не можеше да избяга от непоколебимия, безмилостен поглед на зелените му очи. Положението бе същото, както миналата вечер, когато се бе съблякла гола пред него, само че сега той разголваше душата й. Долната й устна затрепери, но Роана бързо се овладя. Нямаше смисъл да отрича истината в думите му, тъй като действията й вече бяха доказали правотата им. Когато й бе дал възможност да спре, тя го бе помолила да продължи.

— Никога не е било тайна какво изпитвам към теб — рече най-после тя. — Положението винаги е било такова. Ти трябваше само да щракнеш с пръсти и аз щях да дотичам и да ти позволя да правиш с мен всичко, което пожелаеш. — Успя да извие устните си в усмивка. Не бе кой знае какво, но все пак по-добре така, отколкото да се разхълца — И все още не се е променило.

Опита се да проникне в отвлеченото изражение на лицето й. В очите им проблесна гневно раздразнение.

— Просто исках да разбереш, че връщането ми не зависеше от това дали си спала с мен. Не трябва да се превръщаш в проститутка, за да осигуриш на Лусинда всичко, което пожелае.

Този път не можа да овладее потреперването си. Отдръпна се от Уеб и му се усмихна отново с още по-напрегната усмивка.

— Разбирам — принуди се да му каже със свито гърло — Няма повече да те безпокоя.

— Как ли не! — отряза той — Та ти ме безпокоиш цял живот. — Наведе се напред и я погледна намръщено и очите. — Безпокоиш ме дори когато просто стоиш в същата стая. Безпокоиш ме дори като дишаш. — Гневно я дръпна в прегръдките си и притисна устни към нейните. Роана бе прекалено изненадана, за да реагира. Можеше само да остане в силните му ръце и да разтвори устни под страстта на неговите. Целувката бе дълбока и интимна, езикът му се срещна с нейния и Роана почувства възбудата му.