Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 89

— Не всички. Бейрън и семейството му все още живеят в Шарлот.

— Мисълта да бъда под един и същи покрив с Ланет и Корлис е достатъчна, за да ме накара да се замисля относно купуването на собствен апартамент в града.

Роана не изрази гласно съгласието си, но съзнаваше много добре какво има предвид.

— А ти? — продължи той. — Учила си в колеж в Кускалоса. Защо промени решението си? Знам, че смяташе да ходиш в местен колеж.

Беше отишла по-далеч, защото в продължение на доста време това й се бе струвало много по-подходящо, отколкото да стои вкъщи. Проблемите с безсънието й не бяха толкова тежки, нито спомените — толкова живи, както когато беше у дома. Но бе минала почти година, преди да замине в колежа, и тази година се бе оказала истински ад.

Не му спомена нищо, а просто сви рамене и рече:

— Знаеш как е. Човек може да мине и без него, но така установяваш всички подходящи за колежа контакти. — Не уточни точно в кой колеж, тъй като Уеб бе завършил същия.

— Участваше ли в женския клуб на колежа?

— Това се очакваше от мен.

Той се усмихна неохотно:

— Нещо не мога да си те представя там. Как се справяше с малките сноби?

— Добре. — Всъщност те се бяха държали дори много мило с нея. Точно те я бяха научили как да се облича, как да се гримира и да води светски разговори. Смяташе, че по-скоро я бяха приели като предизвикателство и план-програма, която трябва да бъде изпълнена.

Сервитьорката се приближи с три пълни чинии с вдигаща пара храна. Сложи двете пред Уеб и третата пред Роана.

— Обадете се, ако имате нужда от допълнително — рече тя и спокойно ги остави сами.

Уеб се отдаде на храната, мажейки палачинките с масло и сладко, ръсейки обилно сол и лют червен пипер върху яйцата, филията шунка заемаше половината чиния. Роана погледна огромното количество храна, после твърдото като стомана тяло на Уеб. Опита се да си представи колко физически труд биха изисквали толкова много калории и почувства по-силно уважение към него.

— Яж — изръмжа той.

Тя взе вилицата и го послуша. Някога едва ли би успяла, но след като се научи да контролира емоциите си, стомахът й вече не се бунтуваше така. Номерът бе да се храни бавно и на съвсем малки залъчета. Обикновено, докато всички останали изяждаха порциите си, тя едва успяваше да погълне половината от своята, но и това бе достатъчно.

И този път стана така. Когато Уеб се отпусна назад заситен, Роана остави вилицата си настрана. Той огледа чинията й продължително и съсредоточено, сякаш изчисляваше точно колко хапки бе погълнала, но за нейно облекчение реши да не я насилва.

След като се погрижи за закуската й, той я закара до бара. Колата под наем стоеше, изоставена на паркинга, самотна и не на място. На входната врата висеше накриво табелка „Затворено“. На дневна светлина сградата изглеждаше още по-разнебитена, отколкото й се бе сторила снощи.