Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 88

Малкото ресторантче, където я отведе, не бе по-голямо от кухнята в Дейвънпорт — с няколко сепарета, няколко малки масички и четири високи стола до бара. Във въздуха се носеше апетитната миризма на пържен бекон и наденички, придружен от приятния аромат на кафе и чили. В последното сепаре двама почернели от работа на открито мъже проследиха с интерес Уеб и Роана.

Слаба жена на средна възраст, почерняла също като двамата възрастни мъже, се приближи до масата. Измъкна зелен бележник за поръчки от задния джоб на дънките си и се приготви да запише поръчката им.

Очевидно нямаше меню. Роана погледна въпросително Уеб.

— За мен обикновеното — леко запържени яйца с шунка, но без да ги обръщате — каза той, — а тя ще вземе обикновени бъркани яйца, препечена филийка, бекон и картофена салата. И кафе за двама ни.

— Вече не можем да запържваме леко яйцата. Забранено е от здравните власти — отвърна сервитьорката.

— Е тогава ги изпържете както трябва, но не прекалявайте.

— Ясно. — Докато отиваше към кухнята, сервитьорката откъсна листа от бележника и го остави на шублера. — Бет? Имаме поръчка.

— Сигурно често се храниш тук — промълви Роана.

— Когато съм в града, обикновено се отбивам.

— Какво ще рече обикновени бъркани яйца?

— Без люти чушки.

На върха на езика й бе да попита дали тях ги наричат луксозни бъркани яйца, но успя да се сдържи. Колко лесно бе да придобие отново старите си навици с него! — помисли си тъжно тя. Но вече се бе научила да сдържа духовитите си забележки, тъй като повечето хора не ги оценяваха, дори по-безобидните. Преди на Уеб сякаш му бяха допадали, но може би се бе преструвал, за да не я засегне.

Сервитьорката сложи две горещи кафета пред тях.

— Сметана? — попита тя, а Уеб отвърна от името на двамата:

— Не.

— Ще ми отнеме поне седмица, а по-вероятно две, за да се погрижа за бизнеса си тук — изведнъж рече той. — Ще задържа ранчото си, така че ще се налага да пътувам, за да го поддържам. Дейвънпорт няма да се превърне в единствената ми грижа.

Роана отпи от кафето, за да прикрие облекчението си. Въпреки всичко се връщаше вкъщи. Беше казал, че ще го направи, ако тя спи с него, но до този момент не бе сигурна дали наистина е възнамерявал да го стори. Нямаше да има кой знае какво значение дори да бе знаела, че лъже. Независимо дали задачата й щеше да бъде успешно изпълнена, миналата нощ се бе оказала възможност за сбъдване на всичките й мечти и Роана се бе вкопчила с две ръце в нея.

— Лусинда едва ли очаква от теб да продадеш ранчото.

— Глупости! Тя смята, че вселената се върти около Дейвънпорт. На света не съществува нещо, което не би направила, за да го запази. — Той се отпусна назад и просна дългите си крака, като внимаваше да не докосне нейните. — Разкажи ми какво става там. Майка ми споменава някои от новините, както и леля Сандра, но те не знаят всекидневните подробности. Знам, че Глория е успяла да премести цялото си семейство в Дейвънпорт.