Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 86

Погледна ръчния си часовник: осем и половина. Цял час и половина, които трябваше да убие по някакъв начин. Час и половина, отпуснати милостиво, преди да трябва да изслуша обяснението му, че миналата нощ се е оказала една голяма грешка, която не възнамерява да повтори.

Най-малкото, което можеше да направи, бе да се вмъкне отново в строго официалната си защита обвивка, за да не изглежда жалка, когато отново я отблъсне. Можеше да понесе какво ли не, но не смяташе, че би могла да изтърпи съжалението му.

Дрехите й бяха точно толкова смачкани и съсипани, колкото се чувстваше и самата тя. Първо изпра бельото си и го просна пред климатика, за да изсъхне. Взе панталоните и блузата в малката баня и ги метна на вратата, докато вземаше душ в малката кабинка с пропукан под и пожълтели петна от варовик. Помещението бързо се изпълни с пара и преди да свърши, блузата и панталоните изглеждаха значително по-добре.

Климатикът бе по-скоро шумен, отколкото ефективен, но все пак стаята скоро се стопли. Изключи го и провери бельото си. Бикините й бяха почти сухи, с изключение на колана. Сложи ги набързо и се облече, в случай, че Уеб се върнеше по-рано, отколкото бе казал. Не че не бе я разгледал и докосвал навсякъде, но това бе снощи. След като на сутринта си бе тръгнал по този начин, ясно бе дал да се разбере, че миналата нощ не означава нищо повече за него, освен физическо облекчение.

Среса правата си, гъста коса назад и я остави свободно да изсъхне. Това бе най-голямото предимство на хубавата прическа, не се нуждаеше от много поддържане. Малкото багаж, който носеше със себе си бе заключен в багажника на колата й под наем, която вероятно бе все още паркирана пред онзи мръсен малък бар до магистралата, но не бе съвсем сигурна дали бе близо до него. Единственият грим, който носеше в дамската си чанта, бе пудра и гланц за устни. Използва ги набързо, без да се заглежда в огледалото нито за секунда повече от необходимото, за да ги положи на място.

Отвори вратата, за да позволи на свежия пустинен въздух да нахлуе в стаята, включи малкия телевизор, закрепен на стената, и седна на единствения стол в стаята — доста неудобен и с изпокъсана тапицерия, приличаш на откраднат от болнична чакалня.

Не обръщаше кой знае колко внимание на програмата, някакво утринно шоу. Телевизорът просто нарушаваше тишината, а това бе всичко, от което се нуждаеше в момента. Понякога, когато не можеше да заспи, включваше собствения си телевизор, за да може говорът да й даде илюзията, че не е съвсем сама в нощта.

Продължаваше да седи, когато точно пред вратата спря някаква кола. Двигателят угасна сред облак прах. После се отвори врата и се затръшна, по асфалта проехтяха тежки стъпки и накрая Уеб изпълни входа. Силуетът му се очертаваше от ярката слънчева светлина, а широките му рамене почти изпълваха свободното пространство от край до край.