Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 84

Може би, защото винаги бе изпитвал дяволска сигурност в любовта й. Може би егото му се ласкаеше от мисълта да бъде обожаван толкова скрито и безрезервно. Никой друг на света не го бе обичал по този начин. Обичта на Ивон бе по майчински непоклатима, но също така тя бе човекът, който го нашляпваше, когато не я слушаше като дете, така че тя виждаше и недостатъците му. В очите на Роана той бе идеалният мъж или поне така бе смятал, докато нарочно не му бе създала неприятности, смятайки, че си връща на Джеси. Сега се чудеше дали не се бе превърнал просто в един символ за нея, притежание на Джеси, което желаеше и тя.

След смъртта на Джеси бе имал няколко жени. Дори бе имал една-две продължителни връзки, въпреки че никога не бе възнамерявал да се жени отново. Но независимо от горещия секс в леглата на други жени, само след сънищата с Роана се събуждаше в хладните ранни утрини, потънал в пот и обзет от болезнена възбуда.

Но сега Роана не бе блян, а лежеше до него от плът и кръв. Грозноватото малко момиче се бе превърнало в обикновена девойка, а тя от своя страна — в жена, която бе, ако не точно красива, то поразителна по свой собствен начин. Лицето й бе станало по-съразмерно, дългият й, леко гърбав нос сега изглеждаше аристократичен, а прекалено голямата й уста би могла да бъде описана единствено като сочна и съблазнителна. Зрелостта бе придала на лицето й изтънченост, подчертавайки високите, изваяни скули, а бадемовите светлокафяви допълваха екзотичната й хубост. Беше качила пет-шест килограма, които бяха заоблили леко тялото й и бяха спомогнали да не прилича на концлагерист през Втората световна война, въпреки че лесно би могла да поеме още толкова и пак да изглежда стройна.

Спомените за девойката го бяха преследвали, но самата жена бе превърнала отдавна сдържаното му пламенно желание в истинска страст. Беше достатъчно ядосан и достатъчно пийнал, за да направи замисленото. Боже, ако тя желаеше да му се отдаде, за да се пожертва в полза на Лусинда, то тогава той нямаше да й откаже. Очакваше тя да се откаже, да избухне. Искаше да види някакво чувство, което да разчупи ледената й маска, да открие под нея старата Роана. Но вместо това, тя покорно му се бе отдала. След като бе достигнала бързо края, самият той се бе освободил толкова разтърсващо, както никога досега, и я бе облял със семенна течност.

Роана не се бе отдръпнала, не бе изтичала в банята да се измие. Просто бе задрямала в прегръдките му, обвила ръце около врата му.

Може би и той бе позадрямал. Не си спомняше. Но по някое време беше станал, беше изгасил лампата и се бе вмъкнал под завивките при нея.

Не след дълго мъжествеността му отново се бе събудила за живот, съблазнена от копринената кожа на тялото в ръцете му. И Роана го бе посрещнала без никакво колебание, както и всеки следващ път, когато посягаше към нея през цялата нощ.

Сега вече бе призори.

Остатъчните пари от текилата вече се бяха изпарили от главата му и трябваше да се изправи лице в лице с фактите. Дали му харесваше или не, истината бе, че е изнудил Роана да го направи. И най-лошото бе, че нямаше нужда да го прави. Тя щеше да легне с него, без той да го поставя като условие за връщането си.