Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 85
Линда Хауърд
Нещо се бе случило с нея, нещо бе ограбило жизнеността й, желанието й за живот и спонтанността й. Сякаш най-после се бе поддала на усилията да бъде вкарана в определен калъп и се бе предала.
Не му харесваше. Направо го вбесяваше.
Искаше му се да срита собствения си задник за това, че се бе превърнал в още един от многото, които я бяха принудили да направи нещо. Нямаше значение, че му бе отвърнала с желание. Трябваше да й обясни, че завръщането му не зависи от това дали ще му позволи да използва тялото й. Той я желаеше — по дяволите, как само я желаеше, — но без никакви условия и заплахи помежду им. И грешката да изпадне в това положение си бе само негова.
Искаше да се помири с Лусинда. Време бе и мисълта, че тя бавно умира, го накара да съжалява за изгубените години. Дейвънпорт и всичките пари нямаха значение, не и сега. Но да оправят отношенията си бе важно. Да открие какво бе угасило светлината в очите на Роана също бе важно.
Питаше се дали са подготвени за човека, в когото се бе превърнал.
Да. Щеше да се върне у дома.
Десета глава
Роана рядко спеше добре, но бе толкова изтощена от целодневното пътуване и емоционалния стрес, че когато Уеб най-после я остави да спи, тя моментално потъна в дълбок сън. Събуди се замаяна и за миг не можеше да си спомни къде се намира, но с годините бе свикнала да се събужда на места, където не бе лягала, така че не изпадна в паника.
Вместо това си лежеше тихо, докато действителността наложи присъствието си в съзнанието й. Първо, това тук не бе Дейвънпорт. Второ, бе чисто гола. Трето, интимните й части бяха тръпнещи и възпалени.
Изведнъж всичко дойде на мястото си и тя скочи, изпъната като струна в леглото, оглеждайки се за Уеб. Веднага разбра, че го няма.
Беше станал, беше се облякъл и я бе оставил сам в този треторазреден мотел. През нощта горещината му бе постопила част от леда, обковал я в прегръдките си от толкова години, но сега, докато седеше гола сред купчината мръсни чаршафи, почувства как студеният пласт бавно се втвърдява отново.
Изглежда, такава бе съдбата й. Винаги бе чувствала, че дори да му се предложи телом и духом, той пак няма да я обича. Сега вече го знаеше със сигурност. Заедно с тялото си тя му бе отдала й сърцето си, а той просто бе правил секс с нея.
Нима бе толкова глупава, за да смята, че той се интересна от нея? И защо? Та тя му носеше само неприятности. И сигурно не бе го привлякла с кой знае какво. Уеб винаги бе успявал да спечели всяка жена, дори и най-красивата. Не можеше да се сравни с тези, които обикновено го привличаха, нито като лице, нито като фигура. Просто се бе оказала подръка, когато имаше нужда от жена. Видял бе възможност да се разтовари и се бе възползвал от нея. Случаят бе приключен.
Лицето й бе безизразно, докато се измъкваше от леглото, пренебрегвайки болката между краката си. Върху другата възглавница забеляза бележка, надраскана върху рекламните листчета на хотела. Вдигна я и веднага разпозна решителния почерк на Уеб.
