Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 83

Нямаше представа колко време бе изминало, преди да усети ръцете му да се движат по тялото й с определена цел.

— Може ли да го направим отново? — тихо и възбудено попита той.

— Да, моля — учтиво отвърна тя, а дрезгавият му смях изпълни стаята.

Роана.

Уеб лежеше в тъмнината и чувстваше тялото й, сгушено до него. Спеше, отпуснала глава на рамото му, а малките й, но идеално оформени гърди се притискаха към ребрата му. Нежно, не можейки да устои, той погали с пръсти коприненото кадифе на гърдата й, която можеше да достигне.

О, боже, Роана!

В началото изобщо не я бе познал, но след като чу гласа й и погледна бадемовите й очи, видя момичето, превърнало се в жена.

Странно, не бе прекарал изминалите десет години в предъвкване на случилото се. Когато в онзи ден бе напуснал Дейвънпорт, бе възнамерявал това да е завинаги и бе продължил да живее живота си. Избрал бе Южна Аризона, защото беше невероятно красива, а не защото бе пълна противоположност на пищната зелена Северозападна Алабама, и все пак бе обитаема. Да управляваш ранчо бе трудно, но той изпитваше точно толкова удоволствие от физическия труд, колкото и от бизнес света на финансовите акули. Отраснал от малък на кон, преходът не му се видя толкова драстичен. Семейството му бе само майка му и леля Сандра, но това го задоволяваше.

В началото се чувстваше така, сякаш нещо в него бе умряло. Въпреки неминуемия разрив, въпреки че го бе мамила, той скърбеше искрено за Джеси. Тя бе съставлявала част от живота му толкова дълго, че някои сутрини се събуждаше със странно чувство за празнота. После, постепенно, сам се бе изненадал от спомените си за това каква кучка в крайна сметка е била и се бе разсмял сърдечно.

Можеше да остави несигурността бавно да го разяде, съзнавайки, че убиецът й все още е на свобода, както и че е малко вероятно да бъде открит, но накрая бе приел факта, че нищо не може да направи по въпроса. Любовната й връзка се бе оказала толкова тайна и скрита, че нямаше за какво да се хване. Всякакви опити завършваха в задънена улица. Можеше да остави това да съсипе живота му или да продължи нататък. Уеб бе от тези, които оцеляват при всякакви обстоятелства. Беше продължил напред.

Бяха минавали дни, дори седмици, в които изобщо не се сещаше за някогашния си живот. Бе оставил Лусинда и останалите зад гърба си… всички, с изключение на Роана. Понякога сякаш чуваше смеха й и инстинктивно се обръщаше, за да види каква пакост е направила, преди да се сети, че нея вече я няма. Когато пък лекуваше крака на някой кон, си спомняше как притеснението помрачаваше лицето й, когато се грижеше за ранен жребец.

Някак бе успяла да се вреже по-дълбоко в сърцето му, отколкото останалите, и бе много по-трудно да я забрави.

Улавял се бе как се притеснява за нея, чудейки се каки ли неприятности си е навлякла сега. И през всичките тези години споменът и нея все още можеше да го ядоса.