Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 82

Целуна я с бързи и кратки целувки, които съблазниха устните й дотолкова, че да се опита да се включи в неговите, да моли за още, да жадува за още.

— Готова ли си? — попита той.

Нямаше представа какво има предвид. Погледна го изненадано, а той й се усмихна закачливо.

— За какво?

— Да се любим.

Роана го погледна още по-объркано.

— А не правим ли това в момента? — прошепна тя.

— Не съвсем. Почти.

— Но ти си… вътре в мен.

— Има още много неща.

Объркването се смени с тревога. „Още много неща?“. Опита се да се отдръпне от него, притискайки се в матрака.

Той изстена, сякаш усилието й му хареса.

— Просто могат да се правят още най-различни неща.

— О! — Звукът, изпълнен с учудване, се изплъзна от устните й. Отново се отпусна под него, а бедрата й се увиха около хълбоците му. Движението предизвика реакция вътре в нея, членът му затуптя, а нейните кадифени глъбини се стегнаха около натрапника с гальовно движение. Уеб си пое дъх със свистене. Очите на Роана се притвориха унесено, а страните й порозовяха. — Покажи ми — прошепна тя.

И той го направи, раздвижвайки хълбоци, като в началото започна да прониква в нея с бавни, сладостни движения, а после постепенно ускори ритъма. Тя му отвърна колебливо, а когато възбудата й нарасна, тялото й започна да се повдига към неговото. От докосването му по чувствителната, стегната плът на женствеността й цялата потръпна, а всяко негово движение я водеше към непознати висини.

Всичко стана бързо под безмилостно чувствената му атака. Не я поведе нежно и внимателно към върха, а по-скоро вихрено я вдигна дотам. Не се отнесе милостиво към нея дори когато тя се опита да се отдръпне от ръката му в напразно усилие да избяга от връхлитащите я усещания. Пламенното, все по-нарастващо чувство едновременно я изгаряше и разтапяше. Движенията му ставаха все по-силни и дълбоки, а триенето бе почти непоносимо. Но той я докосваше по начин, който я накара да се вкопчи в него и да изохка толкова страстно, че вече изобщо не се владееше. Усещането нарастваше лавинообразно, водейки я към неподозирани върхове, докато накрая тънкото й тяло сякаш се разпадна. Тя се изви като дъга, а хълбоците й страстно се залюляха под непрестанно проникващата в нея твърда стрела. Усети, че вика от удоволствие, но не я интересуваше.

Тежестта му я приковаваше към леглото. Ръцете му сграбчиха хълбоците й. Тялото му увеличи ритъма си между широко разтворените й стегнати бедра. После потрепери конвулсивно, прониквайки отново и отново в нея, а от гърлото му се откъсна дрезгав стон и Роана почувства влагата от освобождаването му.

В последвалата тишина тя лежеше безсилно под него. Беше изтощена, тялото й бе толкова натежало и отпаднало, че можеше само да диша. Задряма, без изобщо да усети кога се с отделил от нея. По някое време по-късно светлината угасна и той я покри със завивките.

Обърна се инстинктивно в прегръдките му и се намести удобно. Главата й се отпусна на рамото му, а ръката — на гърдите му, усещайки завитите косъмчета под пръстите си. За пръв път от десет години се почувства напълно спокойна и на мястото си.