Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 75

Пръстите й се свиха от болезнено желание да протегне ръка и да изглади гневните бръчки по челото му, но се сдържа, а усилието да се овладее пролича в гласа й.

— Иска да се върнеш у дома, защото те обича и съжалява за случилото се. Нуждае се от теб вкъщи, защото умира. Болна е от рак.

Уеб я гледаше гневно в тъмнината, а после рязко се пусна и се обърна настрана. После възкликна:

— По дяволите! — И стовари вбесено юмрук върху волана. — Винаги е успявала да манипулира хората. Господ ми е свидетел, че самата Джеси ми дойде на главата поради същата причина.

— Значи ще се върнеш? — попита колебливо Роана, сякаш не можеше да повярва на чутото.

Вместо да й отговори, Уеб се обърна към нея и отново обхвана лицето й с длан. После се наведе към нея толкова близо, че виждаше блясъка на зениците му и усещаше миризмата на алкохол. Изведнъж слисано осъзна, че той не е съвсем трезвен. Би трябвало да е разбрала, след като го бе наблюдавала как пие, но изобщо не се беше замисляла…

— А ти? — попита настойчиво той, тихо и напрегнато. — Разбрах само какво желае Лусинда. А ти какво желаеш? Искаш ли да се върна вкъщи, Роана, ти, която изведнъж се оказа доста пораснала? Как те принуди да й свършиш мръсната работа, след като прекрасно знаеш, че ще загубиш много пари и собственост, ако успееш да изпълниш задачата? — Замлъкна за миг. — Доколкото разбрах, точно това имаше предвид, нали? Ако се върна, тя ще промени завещанието си и ще остави всичко на мен?

— Да — потвърди шепнешком Роана.

— Тогава си глупачка — отвърна й подигравателно той и я пусна. — Е, защо не изприпкаш обратно като добро кученце, в каквото те е превърнала, и не й кажеш, че си се постарала, но не си успяла, тъй като не се интересувам от предложението й.

Роана посрещна болката от този нов удар и я зарови дълбоко в себе си, под защитната обвивка, където нямаше да проличи колко я е заболяло. Изражението, с което се извърна към него, бе гладко и безизразно като на кукла:

— И аз самата искам да се върнеш у дома. Моля те. — Чувстваше напрегнатия му поглед върху себе си, сякаш бе лазерен лъч, намерил целта си.

— Е, и защо би искала такова нещо? — попита тихо той — Освен ако наистина не си глупачка. А дали си такава, Роана?

Отвори уста да му отговори, но той притисна мазолестия си пръст към устните й.

— Преди десет години ти започна всичко, като ми предложи дребното си мършаво телце. По онова време смятах, че си прекалено невинна, за да съзнаваш какво правиш, но оттогава доста съм мислил по въпроса и смятам, че съзнаваше точно как реагирах в онзи миг, нали?

Пръстът все още стоеше притиснат към устните й, проследявайки чувствителните им контури. Точно от това се бе бояла най-много. Да се и изправи пред горчивите му обвинения. Затвори очи и кимна.

— Знаеше ли, че точно тогава Джеси идва към кухнята?

— Не! — Решителното й отричане раздвижи устните под пръстите му, които трепнаха от докосването му.

— Значи ме целуна, защото ме желаеше?

Какво значение има гордостта? — помисли тя. През целия си живот го бе обичала по различни начини. Отначало го бе обичала с безмълвното детско обожание, после с буйната младежка обич и накрая — с неугасимата страст на жена. Вероятно последната промяна се бе случила, когато бе видяла Джеси да го мами с друг мъж и бе осъзнала, че не може да му каже, тъй като ще го нарани. Ако в онзи миг се бе оказала по-малка и по-наивна, сигурно щеше да засияе при мисълта да навлече неприятности на Джеси и щеше веднага да разкрие всичко. Но по онова време бе поставила доброто на Уеб над собствените си импулсивни желания и точно тогава се бе поддала на друг един импулс и го бе целунала, така че в края на краищата му се бе наложило да плати цената скъпо и прескъпо.