Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 76

Пръстите му се притиснаха по-силно към устните й.

— Желаеше ли ме? — настоя той. — Наистина ли ме желаеше?

— Да — въздъхна тя, изоставяйки всякаква гордост и чувство за собствено достойнство. — Винаги съм те желаела.

— А сега? — Гласът му бе упорит, неумолим и я тласкаше към нещо, чийто край не можеше да предвиди. — Сега желаеш ли ме?

Какво искаше от нея? Може би просто пълното й унижение. Ако я обвиняваше за всичко, случило се някога, може би това бе цената, която желаеше тя да плати.

Кимна в знак на съгласие.

— Колко ме желаеш? — Ръката му изведнъж се плъзна под якето и погали гърдата й. — Само колкото да ме подразниш, да ме съблазниш? Или достатъчно, за да ми дадеш това, което ми предложи преди десет години?

Роана ужасено ахна от изненада. Погледна го безпомощно, а тъмните й очи бяха толкова широко отворени, че изпълниха бледото й лице.

— Знаеш ли какво? — промърмори той. Голямата му длан продължаваше да изгаря гърдата й, като от време на време леко я притискаше, сякаш да провери твърдостта й. — Платих за това преди десет години, но така и не го получих. Ще се върна и ще се погрижа за бизнеса вместо Лусинда, но само ако ми дадеш това, което тогава всички сметнаха, че съм взел.

Стъписана, Роана изведнъж проумя какво има предвид, осъзна, че изминалите години го бяха ожесточили още повече, отколкото бе подозирала. Предишният Уеб никога не би направил подобно нещо — или може би дълбоко у себе си винаги бе носил тази безпощадност, но не беше му се налагало да я използва. Сега стоманата бе лъснала почти на самата повърхност.

Значи това бе неговото отмъщение за романтичния й младежки порив, който му бе струвал толкова много. Ако се върнеше обратно у дома, щеше да получи Дейвънпорт като възнаграждение, но той искаше и Роана лично да си плати, а цената бе нейното тяло.

Погледна го в очите, погледна мъжа, когото обичаше, откакто се помнеше.

— Добре — прошепна тихо.

Девета глава

Стаята в мотела бе малка, мръсна и толкова студена, че Роана потрепери. Беше сигурна, че в Ногалес има и по-хубави мотели, така че защо я бе довел точно в този? Защото бе най-близо или за да й покаже колко малко означава за него?

Щеше да й е необходима доста голяма доза самочувствие, за да сметне, че изобщо означава нещо за него, а самочувствието не бе сред силните й страни. Почувства се дребна и сякаш смалена, а към товара, който отдавна носеше, се добави ново чувство на вина: той смяташе, че я наказва и по някакъв начин наистина го правеше, но е някаква част, скрита дълбоко в душата й, изведнъж изпита главозамайващ възторг, че съвсем скоро ще се озове в прегръдките му.