Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 73

— Здравей, Уеб. Може ли да поговорим?

Очите му се разшириха леко и той се завъртя на стола, за да застане лице в лице с нея. В изражението му пролича кратък проблясък на разпознаване, а после погледът му стана недоверчив. След това очите му отново се ожесточиха. Пак я огледа, но този път бавно и отмерено.

Не каза нищо, просто продължи да я гледа втренчено. Сърцето на Роана биеше така, сякаш щеше да изскочи от гърдите й.

— Моля те — промълви тя.

Той сви рамене, а от движението мускулестите му рамене опънаха ризата до пръсване. Извади няколко банкноти от джоба си и ги хвърли на бара, после се изправи и се надвеси над Роана, принуждавайки я да отстъпи назад. Без да каже нито дума, хвана ръката й и я поведе към изхода, а дългите му пръсти обхванаха лакътя й като желязно менгеме. Роана се ободри от възхитителното усещане, причинено дори от това безлично докосване, и си пожела да бе сложила блуза без ръкави, за да почувства ръката му върху голата си кожа.

Вратата на ниската сграда се тресна зад тях. Светлината вътре бе сумрачна, но въпреки това й трябваше известно време, за да привикне към тъмнината. Паркирани безредно коли бяха пръснати в тъмнината, а хромираните брони и стъкла отразяваха мигащата червена неонова реклама на заведението. След спарения и запушен бар чистият нощен въздух бе хладен и приятен. Роана изведнъж потрепери. Уеб не я пусна, а я повлече през мръсотията и пясъка на паркинга към един пикап. Извади ключовете от джоба си, отключи шофьорската врата, отвори я и побутна Роана напред:

— Влизай.

Тя се подчини и пролази до другата седалка. Уеб се качи, пъхна дългите си крака под волана и затвори вратата след себе си.

Всеки път, когато рекламата премигнеше, Роана виждаше упорито стиснатата му уста. В затворената кабина се долавяше силната миризма на текилата, която бе изпил. Уеб седеше тихо и гледаше навън през стъклото. Роана скръсти ръце пред гърдите си, за да се предпази от студените тръпки, и също замълча.

— Е? — отсече той след една доста продължителна пауза, когато стана очевидно, че Роана не бърза да заговори.

Помисли за всички неща, които би могла да изрече, за всички извинения и съжаления, за всички основания, които би могла да изтъкне, за заръката на Лусинда, но всичко се сля в две съвсем простички слова и тя промълви:

— Върни се у дома.

Уеб се изсмя дрезгаво и се обърна настрана, така че раменете му се облегнаха удобно на вратата.

— Аз съм си у дома или поне достатъчно близо.

Роана отново замълча, както правеше обикновено. Колкото по-силни бяха чувствата й, толкова по-мълчалива ставаше, сякаш защитната й обвивка се втвърдяваше, за да не позволи никакъв пробив, който щеше да я остави отново уязвима и ранима. Близостта му, дори само звукът на гласа му я караше да се чувства така, сякаш ще се разпадне. Не можеше дори да отвърне на погледа му. Вместо това бе свела очи, опитвайки се да овладее треперенето си.