Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 77

Тази страна от нея бе съвсем непозната или поне дълбоко погребана. Усещаше срама, който той искаше тя да почувства, както и унижението. Не знаеше дали ще има смелостта да го преживее и отчаяна си спомни за Лусинда — болна и смалена от възрастта, нуждаеща се от прошката на Уеб, за да напусне този свят спокойно. Можеше ли да направи това, да легне и да му позволи безстрастно да използва тялото й дори и заради Лусинда?

Но не беше само заради Лусинда. Уеб се нуждаеше от отмъщение точно толкова, колкото Лусинда — от опрощение. Ако това щеше да го удовлетвори, да му даде възможност да се върне в Дейвънпорт, то тогава Роана щеше да го направи с желание. А дълбоко у нея онази скрита част беше предварително зашеметена от егоистично удоволствие. Независимо от причините за действията му, за един кратък миг Уеб щеше да бъде неин, а преживяването щеше да бъде прегърнато и скътано в сърцето й, за да бъде вкусвано през пустите години, лежащи напред.

Той хвърли шапката си на стола и се изтегна по гръб на леглото, подлагайки възглавницата под главата си. Присвитите му зелени очи пробягаха по тялото й.

— Съблечи си дрехите!

Стъписана, Роана застана, отпуснала безсилно ръце. Нима искаше просто така да се съблече гола, а той да лежи и да я гледа?

— Предполагам, че си променила решението си — провлече той, като седна и се пресегна за шапката си.

Роана се стегна и посегна към копчетата на блузата си. Бе решила да го направи, така че какво значение имаше дали той иска най-напред да я погледа? Съвсем скоро щеше да направи нещо много повече, отколкото просто да я гледа. Ужасът на това, което бе на път да направи, изведнъж я разтърси и тя с разтреперани ръце се помъчи да се разсъблече. Странно, колко трудно се бе оказало да се разголи за него, след като от години бе мечтала за това. Дали причината не бе в мечтата й той да го направи от любов, а всъщност чувствата му бяха съвсем противоположни?

Но нямаше значение, повтаряше си отново и отново тя, използвайки фразата като защита, за да не се замисля прекалено много. Нямаше значение. Нямаше значение.

Копчетата най-после бяха разкопчани и блузата — разтворена. Трябваше да се движи, за да не загуби съвсем самообладание. С резки и нервни движения смъкна дрехата от раменете си и я пусна на пода. Не можеше да вдигне очи към Уеб, но усещаше погледа му напрегнат и изчакващ.

Сутиенът й бе с предно закопчаване. Разтреперана от студ и притеснение, тя си пожела да бе дантелен и сексапилен, но той бе съвсем обикновен бял сутиен, моделиран по-скоро да скрива, отколкото да разкрива. Разкопча го и смъкна презрамките, така че и тази част от облеклото й падна долу на пода. Студеният въздух облъхна гърдите й и зърната й настръхнаха. Съзнаваше, че гърдите й са малки. Дали той я гледаше? Не смееше да вдигне очи, тъй като изпитваше искрен ужас, че ще забележи в погледа му разочарование.