Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 71

Сега от него лъхаше усещане за заплаха, не съществувало преди, изглеждаше като човек, който държи на думата си и ще я подкрепи с дела, ако се наложи. Характерът му бе изгладен до самата му желязна сърцевина. Уеб вече нямаше никакви слабости, особено към глупавата, невнимателна братовчедка, която му бе причинила толкова много неприятности.

Той не беше някогашният. Беше по-твърд, по-груб, а може би дори по-брутален. Роана осъзна, че изминалите десет години са променили много и двама им, но едно-единствено нещо бе останало непроменено и това бе любовта й.

Физически Уеб изглеждаше по-як и по-едър от преди. Винаги бе имал мускулестата фигура на природно надарен атлет, но годините изтощителен труд на открито го бяха калили и направили жилав като тръстика и твърд като стомана. Раменете му бяха станали още по-широки, а гърдите — още по-мускулести.

Лицето му бе почерняло от слънцето. От двете страни на устата му бяха вкопани бръчки, а около присвитите му очи се разпръскваха други. Косата му бе по-дълга и по-буйна — като на човек, който не се подстригва редовно. Още една разлика — вече не бе „оформяна“, а просто бе подстригвана. Имаше брада, но тя не прикриваше току-що заздравелия белег от рана от дясното ухо до челюстта му. Роана преглътна, питайки се какво му се е случило и дали нараняването не е било опасно.

Според детективската информация Уеб не само бе купил малкото ранчо и бързо го бе превърнал в печелившо предприятие, но и бе продължил системно да купува и други парцели земя. Не за да разшири ранчото си, а както се бе оказало — за разработване на мини. Аризона бе богата на полезни изкопаеми и Уеб инвестираше в тях. Когато напусна Дейвънпорт, Уеб не бе обеднял. Той бе притежавал свои собствени средства и ги бе инвестирал разумно. Както бе изтъкнала Лусинда, Уеб имаше изключителен талант, що се отнася до бизнес и финанси, и го използваше умело.

Но въпреки че бе преуспял, това не личеше от дрехите му. Ботушите му бяха износени и протрити, дънките му — избелели, а тънката му риза бе прана толкова пъти, че бе станала почти бяла. Носеше тъмнокафява прашна шапка. Ногалес имаше славата на опасен град, но Уеб сякаш бе на мястото си сред тази тълпа грубияни в схлупения бар в далечното пустинно градче край границата, което бе толкова различно от Тоскана, колкото небето от земята.

Той можеше да я съсипе. С няколко студени, нараняващи думи можеше да я унищожи. Прималяваше й при мисълта за риска, които поема, но продължаваше да вижда очите на Лусинда, изпълнени с надежда, когато я бе целунала на сбогуване сутринта. Лусинда, смалила се с възрастта, смазана от мъка и скръб, твърда, но вече не несломима. Вероятно краят беше по-близо, отколкото на Лусинда й се искаше да знаят. Може би това бе последната й възможност да се помири с Уеб.