Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 72

Роана съзнаваше какво рискува финансово, ако успее да уговори Уеб да се върне вкъщи. Според настоящото завещание на Лусинда тя бе главният наследник на Дейвънпорт и на семейната финансова империя с някои скромни посмъртни дарове за Глория и семейството й, за Ивон и Сандра и пенсии, както и една обща сума, разпределени на дългогодишните служители в дома: Лоуъл, Танси и Беси. Но Уеб дълги години бе подготвян да бъде наследникът и ако се върнеше, всичко отново щеше да бъде негово.

Щеше да загуби Дейвънпорт. Беше потиснала емоциите си, не бе позволила на Лусинда да забележи болката и паниката, които бяха заплашили да пробият защитната й обвивка. В края на краищата беше човешко същество и щеше да съжалява, ако загуби парите, но Дейвънпорт означаваше нещо много повече от една купчина пари. Дейвънпорт бе дом, многообичан пристан, всеки сантиметър, от който й бе познат. Загубата на Дейвънпорт щеше да разбие сърцето й, но не се самозалъгваше с илюзии, че ще бъде добре дошла там, ако Уеб наследи всичко. Той щеше да поиска да види гърбовете на всички, включително и нейния.

Но щеше да се грижи за имението по-добре от нея. Отгледан бе с убеждението, че чрез брака си с Джеси ще получи Дейвънпорт. Бе прекарал детството и младостта си, подготвяйки се да бъде възможно най-добрият управител, и само по вина на Роана го бе загубил.

Каква бе цената на изкуплението?

Съзнаваше каква е, знаеше съвсем точно какво ще й струва.

Но не можеше да пренебрегне Лусинда, която отчаяно искаше да го види, преди да почине. А съществуваше и самият Уеб, принцът в изгнание. Дейвънпорт беше единственият подходящ за него дом, неговото наследство. Имаше към него дълг, който едва ли някога би могла да изплати. Щеше да се откаже от Дейвънпорт, за да може да върне Уеб обратно. Щеше да се откаже от всичко, което има, за да го направи.

Някак без своето съзнателно участие усети, че е станала и върви през задименото помещение. Спря от дясната страна на Уеб и впери трескави, зажаднели очи в рязко очертаната му челюст и упоритата брадичка. Колебливо, като едновременно копнееше да го докосне, но и се страхуваше от допира, вдигна ръка към рамото му, за да привлече вниманието му. Но преди да го направи, той почувства присъствието й и извърна глава към нея.

Зелени, присви, хладни очи я огледаха от главата до петите. Тъмните вежди се повдигнаха мълчаливо и въпросително. Дебнещ поглед на мъж, който оценява достъпността и привлекателността на една жена.

Не я позна.

Роана дишаше учестено и на пресекулки, но сякаш не можеше да си поеме достатъчно въздух. Отпусна с болка ръка надолу, тъй като контактът, от който толкова се бе бояла, й бе отказан. Искаше да го докосне. Искаше да се отпусне в прегръдките му по начина, по който го бе правила като малка, да сложи глава на широкото му рамо и да намери закрила от света наоколо. Вместо това призована помощ трудно постигнатото си самообладание и каза тихо: