Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 70

Не бе успяла да го открие. Тъй като нямаше никакви табели, тя бе обикаляла из околността, опитвайки се да открие пътя, и неведнъж се бе връщала до главния път, за да се ориентира. Вече бе готова да се разплаче, когато най-после бе попаднала на един местен жител, който не само познаваше Уеб лично, но и бе насочил Роана към тази западнала кръчма в покрайнините на Ногалес, където Уеб обичал да се отбива на път за града, точно както бе станало този ден.

Докато пътуваше към Ногалес, нощта се бе спуснала над пустошта и когато многообразието от цветове постепенно бе потънало в небитието, целият свят бе обгърнат от кадифеночерно небе, обсипано от най-големите и ярки звезди, които някога бе виждала. Красивата, пуста и безлюдна местност й бе подействала успокоително, така че докато намери бара, на лицето й отново се бе появило обичайното невъзмутимо изражение.

Когато бе влязла, Уеб се бе оказал там и бе първият човек, когото тя забеляза. Шокът почти я повали. Главата му бе обърната настрани и той изобщо не се огледа, но Роана знаеше, че е той, тъй като е всяка частица от тялото си чувстваше присъствието му. Тихо се бе отдалечила към една от малкото празни маси, автоматично избирайки възможно най-тъмния ъгъл в заведението, и ето че все още седеше там. Келнерката, изморена жена към четирийсетте, с типично испански черти, минаваше често покрай нея. Първия път Роана бе поръчала бира, държала я бе в ръцете си, докато се стопли, а после бе поискала друга. Не обичаше бира и обикновено изобщо не пиеше, но смяташе, че трябва да поръча нещо, ако не иска да я поканят да освободи масата за други посетители, които с удоволствие ще консумират питиетата си.

Погледна към изподрасканата повърхност на масата, където многобройни остриета на ножове бяха издълбали най-различни инициали и рисунки. Чакането нямаше да й помогне. Просто трябваше да стане, да отиде при него и да приключи.

Но въпреки това не помръдна. Погледът й жадно се върна към него, поглъщайки промените, причинени от изтеклите десет години.

Напуснал бе Тоскана на двайсет и четири — млад мъж, узрял рано за възрастта си и натоварен с отговорности, които биха повалили всеки друг на неговите години, но все пак бе млад. На двайсет и четири все още не бе осъзнал напълно силите и възможностите си, а личността му подлежеше на въздействие. Но смъртта на Джеси, последвалото разследване и начинът, по който семейството и приятелите му го бяха изолирали, го бяха закалили. Изминалите десет години го бяха направили още по-твърд. Личеше си от суровата гънка на устните му и от студения, уравновесен начин, по който гледаше на света около себе си. Очевидно бе от хората, готови да сграбчат живота в ръцете си и да го подчиняват на собствената си воля. С каквито и предизвикателства да се бе сблъскал, крайната победа бе негова.

Роана знаеше за някои от тези предизвикателства, тъй като информацията за Уеб бе доста подробна. Когато конекрадци започнали да нападат стадата му, местните сили на реда не могли да им попречат по никакъв начин. Тогава Уеб съвсем сам проследил четиримата бандити и ги последвал в Мексико. Те го забелязали и започнали да стрелят. Уеб им отвърнал. Битката продължила два дни. Привечер на втория ден единият конекрадец бил мъртъв, вторият — тежко ранен, а третият — контузен, след падане от висока скала. Уеб бил леко ранен в бедрото и страдал от обезводняване. Но крадците решили да се примирят със загубата и да се измъкнат, така че Уеб прекарал обратно през границата откраднатото си стадо коне. Оттогава никакви конекрадци не смеели да го безпокоят.