Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 69

От десет години не го бе виждала, от десет години сърцето й бе мъртво. Беше съзнавала и приемала мисълта, че все още го обича, че все още е уязвима, но някак си десетте мрачни и самотни години бяха притъпили спомена от това колко остро е чувствала присъствието му през целия си живот. За да си припомни, бе достатъчно да го погледне само веднъж. Притокът на чувства бе толкова силен, че направо й причиняваше болка, сякаш всяка клетка от тялото й се бе събудила отново за живот. Много не се бе променило. Все още реагираше по същия начин, сърцето й туптеше забързано, а вълнението пееше, карайки всяко нервно окончание да трепти в съзвучие! Кожата й гореше и трептеше, вътрешностите й туптяха и се свиваха от болка. Нуждата да го докосне, да се притисне към него достатъчно близо, за да може да вдиша неповторимия му незабравим мъжки аромат, бе толкова силна, че почти я парализира.

Но въпреки копнежа си, не можа да събере кураж, за да отиде при него и да привлече вниманието му към себе си. Независимо от увереността на Лусинда, че само тя може да го убеди да се върне вкъщи, Роана не очакваше да види в зелените му очи нищо друго, освен неприязън и антипатия. Очакването да й бъде причинена болка я задържаше на мястото й. Беше живяла с болката от загубата му всеки ден през последните десет години, но тази болка бе позната и по някакъв начин се бе научила да живее с нея. А не бе сигурна, че би могла да понесе още. Един нов удар щеше да я съсипе, и то така, че едва ли би се възстановила след него.

Не бе единствената жена в бара, но мъжките погледи бяха достатъчно настойчиви, за да я накарат да се чувства неудобно. Уеб не бе като останалите. Нехаеше за присъствието й. Това, че все още не й досаждаха, се дължеше единствено на факта, че се бе постарала да не привлича излишно вниманието на мъжете. Облякла се бе скромно и консервативно, с тъмнозелени панталони и кремава спортна риза, което едва ли беше екипът на жена, излязла извън града, за да търси приключения. Не поглеждаше никого в очите, нито хвърляше заинтригувани погледи наоколо. С годините бе развила умение да се държи възможно най-ненатрапчиво, така че да не бие на очи, което сега й послужи добре. Но рано или късно някой каубой щеше да събере достатъчно кураж, за да пренебрегне излъчваните от нея сигнали „Не ме закачайте“, и щеше да си опита късмета.

Чувстваше се изморена. Беше десет часът вечерта, а самолетът й бе излетял от Хънтсвил в шест сутринта. От Хънтсвил бе летяла до Бирмингам, а оттам до Далас с прехвърляне в Джаксън, Мисисипи В Далас беше понесла престой от четири часа. Беше пристигнала в Тъксън в четири и половина, бе наела кола и бе тръгнала на юг по шосе номер 19 до Тумакакори, където според частния детектив на Лусинда живеел Уеб. Според информацията в папката той притежавал малко, но доходоносно ранчо с добитък някъде в района.