Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 59

Танси бе подготвила огромно количество храна, за да нахрани очакваната тълпа и се бе зарадвала на възможността да бъде непрекъснато заангажирана. Хората влизаха и излизаха от трапезарията, където бяха подредени масите, пълнеха чиниите си и се връщаха на малки групички, обсъждайки ситуацията с приглушени гласове.

Уеб се затвори в кабинета. Роана отиде в конюшните и застана до оградата, търсеща успокоение в гледката на кротко пасящите коне. Бъкли я видя и препусна към нея, провирайки глава през оградата, за да го погалят. Роана не бе яздила от смъртта на Джеси, всъщност това бе първото й отиване в конюшните. Почеса Бъкли зад ушите и му затананика напевно, но го правеше напълно несъзнателно и автоматично. Животното обаче не долови разликата и остана с притворени очи, а после изпръхтя доволно.

— Липсваше му — обади се зад гърба й Лоуъл. Беше свалил траурния костюм и сега бе облечен в обичаните каки панталони и ботуши.

— И той на мен.

Лоуъл се облегна на оградата и огледа царството си, а очите му засияха топло, докато наблюдаваше здравите животни с блестящ косъм, които обичаше безкрайно.

— Ти не изглеждаш добре — каза откровено той. — Трябва да се грижиш повече за себе си. Конете имат нужда от теб.

— Трудни времена бяха — отвърна уморено Роана.

— Да, така е — съгласи се Лоуъл. — Все още не мога да повярвам. Срамота е хората да се отнасят по този начин с господин Уеб. Защо, след като той е виновен за смъртта на госпожица Джеси точно толкова, колкото и аз. Всеки, който го познава поне малко, би трябвало да е наясно. — Лоуъл бе разпитван надълго и нашироко за нощта на убийството. Бе чул Уеб да напуска къщата и се бе съгласил с останалите, че това се е случило някъде между осем и осем и половина, и не бе чул никакво ръмжене на двигател до пристигането на шерифа и полицейските коли. Писъкът на Роана го бе събудил от дълбок сън — звук, при спомена, за който все още примижаваше.

— Хората виждат само това, което им се иска — каза Роана. — На чичо Харлан просто му харесва да слуша собствения си глас, а леля Глория е глупачка.

— Какво мислиш, че ще стане сега? Искам да кажа — след като всички те живеят тук.

— Не знам.

— Как се справя госпожа Лусинда?

Роана поклати глава.

— Доктор Грейвс я държи на слаби успокоителни. Тя много обичаше Джеси. И през повечето време все още плаче. — Лусинда бе съсипана от смъртта на Джеси, сякаш този удар бе прекалено голям дори за нея. Възложила бе всичките си надежди за бъдещето върху Уеб и Джеси, а сега, със смъртта на Джеси и положението на Уеб като главен заподозрян, плановете й изглеждаха унищожени. Роана продължаваше да чака баба да отиде при Уеб и да го прегърне, да го увери, че вярва в него. Но независимо от причината, тя не го направи. Нима не виждаше колко много се нуждае от нея Уеб? Или самата тя страдаше прекалено много и не забелязваше нищо около себе си?