Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 58

— Съжалявам — прошепна тя толкова тихо, че само той можеше да я чуе. Съзнаваше прекрасно всички зорки очи, които ги следяха и си вадеха погрешни заключения от жеста й. — Вината е изцяло моя за това, че всички се отнасят така с теб. — Сълзи напълниха очите й, замъглявайки погледа й. — Исках само да разбереш, че не съм… не съм го направила нарочно. Не знаех, че Джеси идва към кухнята. Не бях говорила с нея, откакто разменихме няколко думи на обяд.

Нещо светна в очите му и той си пое дълбоко въздух.

— Няма значение — отвърна й нежно, но твърдо освободи ръката си от нейната.

Отблъскването бе като плесник в лицето й. Роана залитна под въздействието на удара, сякаш едва сега скръбта и отчаянието я обхванаха напълно. Уеб промърмори някаква ругатня под носа си и с нежелание протегна ръка, за да я хване, но Роана се дръпна назад.

— Разбирам — отвърна тя, все тъй шепнешком. — Няма да те притеснявам повече. — После се отдалечи плавно, като че не бе човешко същество, а безплътен, облечен в черно дух.

По някакъв начин тя успя да се овладее. Сега вече бе по-лесно, тъй като обгърналата я ледена кора сякаш я държеше да не се разпадне. Отблъскването от страна на Уеб почти бе разпукало леда, но след първоначалния удар кората се бе втвърдила и бе станала още по-здрава в опит за самозащита. Силното слънце сипеше лъчи върху нея, но Роана се съмняваше никога отново да може да се сгрее.

Почти не бе спала от нощта, в която бе открила тялото на Джеси. Всеки път, когато затвореше очи, кървавата картина се появяваше пред нея, сякаш нарисувана от вътрешната страна на клепките й така, че да не може да избяга. Вината и мъката не й позволяваха да преглътне повече от няколко залъчета на ден, вследствие, на което бе отслабнала още повече. Роднините се отнасяха по-мило с нея, може би заради собствената им вина за начина, по който я бяха изолирали веднага след като бе открила тялото на Джеси Тогава бяха решили, че Роана е убила братовчедка си. Сега обаче това нямаше никакво значение. Учтивостта им беше прекалено нищожна и прекалено закъсняла. Роана се чувстваше толкова отдалечена от тях, толкова отдалечена от всичко, та понякога й се струваше, че изобщо не е там.

След като гробът бе запълнен и огромните букети бяха подредени върху прясно изкопаната пръст, всички роднини и доста от другите опечалени се върнаха в Дейвънпорт. Бяха им забранили да се качват на втория стаж в продължение на два дни, а после шериф Уотс просто бе запечатал мястото на престъплението и им бе позволил да ползват останалата част от етажа, въпреки че отначало всички се чувстваха малко странно. Но само братовчедът Бейрън и семейството му бяха отседнали в къщата, тъй като повечето от останалите роднини живееха наблизо. Уеб не бе спал в Дейвънпорт след убийството на Джеси. През деня стоеше там, но нощем отиваше да спи в мотел. Леля Глория бе промърморила, че така е по-спокойна, тъй като не би могла да заспи, ако той е в къщата през нощта, а на Роана й се бе приискало да й зашлеви шамар. Само желанието да не тревожи баба повече я бе накарало да се въздържи.