Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 60

Роана не очакваше нищо хубаво от бъдещето.

— Получихме резултатите от аутопсията — съобщи Були на Уеб в деня след погребението. Отново бяха в офиса на Були. На Уеб му се струваше, че откакто Джеси бе починала, е прекарал там повече време, отколкото където и да било другаде.

Първоначалният шок бе преминал, но мъката и гневът стояха все още заключени дълбоко у него, още по-безсилни предвид факта, че трябваше непрекъснато да се сдържа. Не смееше да се отпусне, тъй като гневът му щеше да се излее върху някого от така наречените му приятели, които страняха от него, сякаш е прокажен, върху някой от бизнес партньорите му, на част от които грижите му, изглежда доставяха скрито задоволство, негодници такива, и преди всичко върху любящото му семейство, което очевидно го смяташе за убиец. Само Роана се бе приближила до него и бе казала, че съжалява. Дали защото случайно самата тя бе убила Джеси и се страхуваше да си признае? Не знаеше със сигурност, въпреки подозренията си. Но твърдо съзнаваше, че Роана също го избягва, Роана, която винаги го бе следвала по петите, следователно определено се чувстваше виновна за нещо.

Не преставаше да се притеснява за нея. Виждаше, че не се храни и че е станала страшно бледа. Бе се променила и по друг, по незабележим начин, който в момента не можеше да анализира, тъй като се чувстваше толкова вбесен, че не можеше да се съсредоточи върху този дребни подробности.

— Знаеше ли, че Джеси е била бременна? — попита Були.

Ако вече не бе седнал, Уеб щеше да се строполи на пода. Погледна Були с мълчалив ужас.

— Предполагам, че не — продължи Були. По дяволите, този случай криеше изненадващи поврати. Уеб продължаваше да е главният заподозрян за убийството на Джеси, което само по себе си не означаваше нищо, тъй като липсваха доказателства. Освен това нямаше свидетели и мотив. Не можеше да обвини и буболечка с наличните улики. Алибито на Уеб се бе потвърдило, а със свидетелските показания на Роана се бе установило, че Джеси с била жива, когато Уеб е напуснал къщата, така че нямаха налице нищо друго, освен един труп. Труп, както се оказа, на бременна жена. — Според доклада е била в края на втория месец. Да е повръщала или по някакъв друг начин да й е личало?

Уеб поклати отрицателно глава. Устните сякаш не му се подчиняваха. В края на втория месец. Бебето не беше от него. Джеси го е мамила. Преглътна буцата в гърлото си, опитвайки се да проумее какво значи всичко това. Досега не бе подозирал, че му е изневерявала, а и не се бяха чули никакви клюки. В малко градче като тяхното нямаше начин да не се разбере, а и разследването на Були щеше да изрови нещо. Ако кажеше на шерифа, че бебето не е негово, това щеше да се сметне за вероятен мотив за убийството. Но ако любовникът й го е извършил? Без да има и най-малка представа кой може да е мъжът, нямаше начин да го открият, дори да предположеше, че Були ще го изслуша.

Премълчал бе, когато смяташе, че Роана може да е убила Джеси, и сега отново изпадна в същото положение. Независимо от причината — дали защото не можеше да причини зло на Ро, или защото не можеше да разкрие, че бебето на Джеси не е негово и по този начин сам да си докара още подозрения, убиецът на жена му щеше да си остане ненаказан. Безсилната ярост отново се надигна, разяждайки вътрешностите му като киселина — яд го бе на Джеси, на Роана, на всички, а най-много — на самия себе си.