Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 57

Тръгна любопитната клюка, че преди да бъде убита, Джеси била жестоко пребита, друг допълни, че била осакатена. Твърдяха, че Уеб бил хванат на местопрестъплението с малката братовчедка Роана, но хорската доверчивост не стигна чак дотам да го повярват. Може би наистина са го хванали, но точно с Роана? Та тя бе тънка като вейка и непривлекателна и нямаше ни най-малка представа как да стане по-интересна за мъжете.

Но очевидно Уеб бе хванат с някоя, така че мълвата спекулираше със самоличността на неизвестната жена.

Аутопсията на Джеси бе направена, но в очакване на новини около разследването, резултатите не бяха оповестени. Погребението беше подготвено, а на службата присъстваха толкова много хора, че църквата не можа да ги побере. Дори хора, които не я бяха познавали лично, дойдоха от любопитство. Уеб стоеше сам, досущ като статуя, около която всички се движат, но никой не докосва. Пасторът му изказа съболезнованията си. Никой друг обаче не го последва.

На гробищата беше същото. Лусинда бе съсипана и плачеше сърцераздирателно, втренчила поглед в покрития с цветя ковчег на Джеси, положен до прясно изкопания гроб. Беше горещ летен ден без нито едно облаче по небето. Жаркото слънце печеше безмилостно и скоро всички се обляха в пот. Носни кърпички и листчета хартия бяха използвани, за да раздвижват въздуха около потящите се лица.

Уеб седеше в единия край на първата редица сгъваеми столове, подредени под нанеса, издигнат за най-близките от семейството. Ивон седеше до него, стиснала здраво ръката му, а до нея беше Сандра. Другите членове на семейството бяха заели останалите столове, но, изглежда, никой не желаеше да седне точно зад Уеб. Най-накрая Роана седна на този стол, бледа като сянка, отслабнала още повече през дните, последвали убийството на Джеси. Веднъж поне не се спъна и не изпусна нищо. Лицето й бе бяло като платно, с безизразен поглед. Тъмната й кестенява коса, обикновено толкова рошава, сега бе силно опъната назад и привързана с черна панделка. Досега винаги бе потрепвала и помръдвала насам-натам, сякаш вътре в нея гореше прекалено много енергия, която не можеше да овладее, но сега бе странно неподвижна. Доста хора й хвърляха любопитни погледи, сякаш не бяха съвсем сигурни в самоличността й. Прекалено едрите й черти, някога толкова неподходящи за финото й лице, сега подхождаха на сдържаната строгост, която ги обгръщаше. Все още не бе красива, но имаше нещо…

Молитвите бяха изречени и опечалените тактично се отдръпнаха настрана, за да може ковчегът да бъде спуснат, а гробът — запълнен. Всъщност никой не напусна гробището, освен онези, които имаха работа и не можеха да висят наоколо в очакване нещо да се случи. Останалите се трупаха, стискаха ръката на Лусинда и я целунаха по бузата. Никой не се приближи до Уеб. Той стоеше съвсем сам, също като у дома, а после и в църквата, а изражението му бе сурово и затворено.

Роана издържа, колкото можа. Беше го избягвала, съзнавайки колко много трябва да я е намразил, по начинът, по който останалите се отнасяха с него, я влудяваше. Застана до Уеб и пъхна ръката си в неговата, притискайки студените си гънка пръсти към неговите — твърди и топли. Той сведе поглед към нея, а зелените му очи я огряха с топлината на леден айсберг.