Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 43

Роана седеше сама в другия край на стаята, далеч от всички. Наблизо бе заместник-шерифът. Напълно съзнаваше, че той стои на стража, но не можеше да се заинтригува от този факт. Седеше съвсем неподвижна, а очите й бяха като тъмни езера на фона на побелялото й лице. Погледът й бе едновременно празен и все пак сякаш обгръщаше семейството й в другия край на стаята, което гледаше, без да премигне.

Шерифът Самюел Були Уотс спря точно на прага на вратата и я погледна, питайки се притеснено за какво ли мисли тя и какво ли изпитва при това мълчаливо, по неумолимо отхвърляне. Прецени тънките й, крехки голи ръце и забеляза колко безплътна изглежда Роана в тази бяла нощница, която не бе кой знае колко по-бяла от лицето й. Пулсът в основата на шията й туптеше видимо, а ритъмът му бе прекалено бърз и едва доловим. С трийсетгодишния си опит на полицай той се обърна към един от помощниците си и му каза тихо:

— Доведи един от докторите, за да се погрижи за момичето. Изглежда, изпаднало е в шок. — Нужно му беше да откликва с ясен и бистър ум на въпросите му.

Шерифът бе познавал Лусинда през по-голямата част от живота си Дейвънпортови винаги бяха допринасяли значително за фонда за набиране на средства за избирателната му кампания. С времето бе направил доста услуги на семейството, но в основата на дългогодишните им взаимоотношения бе това, че те наистина му харесваха. Маршал Дейвънпорт се бе оказал твърд и ловък кучи син, но освен това бе и свестен човек. Були изпитваше дълбоко уважение към Лусинда заради вътрешната й твърдост, заради отказа й да промени поведението си пред лицето на съвременния упадък на нравите, както и поради проницателността, с която водеше бизнес делата си. През дългите години след смъртта на Дейвид, докато Уеб стане достатъчно голям, за да поеме част от товара, тя бе управлявала една империя, бе се грижила за едно огромно имение и бе отгледала двете си внучки — сирачета. Естествено бе разполагала с огромно богатство, което да я улесни, но емоционалният й товар бе огромен.

Лусинда бе загубила прекалено много любими хора, помисли си той. И двете семейства — Дейвънпорт и Талант — бяха изпитали много ненавременни кончини, отишли си бяха прекалено млади хора. Любимият брат на Лусинда, първият Уеб, бе починал на четирийсет и няколко години, ритнат в главата от разярен бик. Синът му, Хънтър, беше загинал на трийсет и една, когато малкият му самолет се бе разбил при свирепа гръмотевична буря в Тенеси. Маршъл Дейвънпорт бе починал едва на шейсет от спукан апендикс, който пренебрегнал, смятайки го за обикновено коремно неразположение, докато инфекцията бе плъзнала из цялото му тяло. После Дейвид и Джанет, както и съпругата на Дейвид бяха загинали в онази автомобилна катастрофа преди десет години. Това почти бе съсипало Лусинда, но тя бе изправила гръб и смело бе продължила нататък.