Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 45

Зелените очи на Ивон огледаха стаята. Майката на Уеб бе висока слаба жена с побелели кичури в тъмната коса, една от онези жени, описвани по-скоро като красиви, отколкото като хубави. Дори в този час бе безукорно облечена с елегантни панталони и снежнобяла блуза. Когато забеляза Були, очите й светнаха.

— Вярно ли е? — попита дрезгаво тя. — За Джеси? — Въпреки задръжките на Були спрямо Джеси, тя някак си винаги се бе разбирала със свекърва си. Освен това семейство Дейвънпорт и семейство Талант бяха толкова близки, че Ивон познаваше Джеси от самото й раждане.

Лусинда сподави риданието си, а цялото й тяло потръпна. Були кимна в знак на съгласие към Ивон, която притвори очи, за да сдържи сълзите си.

— Роана го направи — изсъска Глория, поглеждайки гневно към малката, завита е одеяло фигурка, легнала на дивана.

Очите на Ивон изненадано се разшириха и тя погледна недоверчиво Глория.

— Не говори глупости — сряза я тя и нарочно отиде до Роана, седна до нея и погали разрошената коса над бледото лице, нареждайки нещо тихо и утешително. Мнението на Були за Ивон се вдигна с няколко пункта, въпреки че, предвид изражението на Глория, се съмняваше тя да го споделя.

Лусинда наведе глава, сякаш не можеше да погледне другата си внучка.

— Ще я арестувате ли? — прошепна тя.

Були взе ръката й в своята, чувствайки се като огромен тромав бивол, докато дебелите му пръсти обхващаха нейните, студени и тънки.

— Не, няма — отвърна той.

Лусинда потрепери леко, а част от напрежението сякаш напусна тялото й.

— Благодаря на Бога — прошепна тя, стиснала очи.

— Бих искала да зная защо! — пискливо попита от другата страна на Лусинда Глория, отърсвайки се като мокра кокошка. Були никога не бе харесвал Глория колкото Лусинда. Тя винаги бе била по-хубава, но Лусинда бе грабнала сърцето на Маршъл Дейвънпорт, Лусинда се бе омъжила за най-богатия мъж в Северозападна Алабама и завистта почти бе изгризала Глория.

— Защото не смятам, че го е извършила — отвърна той решително.

— Видяхме я да стои точно над тялото! Беше стъпила с крака в кръвта!

Були нервно се запита защо това би трябвало да има някакво значение. Опита се да се овладее.

— Доколкото можем да преценим, Джеси вече е била мъртва от няколко часа, когато Роана я е намерила. — Не се впусна в технически подробности относно степента на прогресивното вкочанясване на трупа, съзнавайки, че Лусинда едва ли се нуждае от това. Не бе възможно да се посочи съвсем точно времето на смъртта, освен ако нямаше свидетели, но все пак бе сигурно, че Джеси бе починала поне няколко часа преди полунощ. Не знаеше защо Роана е посетила братовчедка си в два сутринта — а щеше със сигурност да разбере, — но тогава Джеси вече с била мъртва.