Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 42

Но първо щеше да уреди проблемите на Уеб. Един последен жест на любов, а после щеше да загърби всичко това и да тръгне напред.

Щом стана от леглото, погледна часовника. Беше два и нещо, цялата къща бе потънала в тишина. Джеси сигурно бе заспала, но това ни най-малко не вълнуваше Роана. Поне веднъж би могла да стане и да изслуша това, което Роана имаше да й каже.

Не знаеше какво точно щеше да направи, ако Уеб бе там, но всъщност не очакваше да го намери. Когато излезе, той бе изпаднал в такова настроение, че вероятно още не се беше върнал, но дори да беше тук, нямаше да легне в едно легло с Джеси. Или щеше да е долу, в кабинета, или щеше да спи в някоя от другите спални.

Нямаше нужда от светлина, бе обикаляла Дейвънпорт толкова пъти през нощта, че познаваше всичките му сенки. Мина тихо по коридора, съвсем като призрак с дългата си бяла нощница. Е, наистина се чувстваше като призрак, и без това никои не я виждаше.

Спря за миг пред вратата на апартамента на Уеб и Джеси Вътре все още светеше, тънка светла ивица се процеждаше изпод вратата. Роана реши да не чука и натисна дръжката.

— Джеси, будна ли си? — попита тихо тя. — Искам да говоря с теб.

Пронизителен писък разцепи тихата нощ, продължителен и болезнен звук, който сякаш ехтеше и ехтеше все по-напрегнат, докато не се скърши дрезгаво. Във всички спални светнаха лампи, дори долу, в конюшните, където Лоуъл имаше свой собствен апартамент. Чуваха се откъслеци от сънливи и объркани гласове, които задаваха един другиму въпроси, както и нечие трополене.

Чичо Харлан пръв стигна апартамента и възкликна: „Всемогъщи боже!“ и поне веднъж прекалено уравновесения и сърдечен тон отсъстваше от гласа му.

Притиснала с ръце устата си, сякаш за да не позволи от нея да изскочи още един писък, Роана бавно се отдръпна от тялото на Джеси. Кафявите й очи бяха широко отворени и немигащи, а изражението в тях бе странно застинало.

Леля Глория се втурна в стаята, въпреки напразния опит на чичо Харлан да я възпре, а веднага след нея дойде Лусинда. И двете жени спряха като вкаменени, сякаш смръзнати от ужас и невяра при гледката на кървавата сцена. Лусинда не можеше да отмести поглед от драматичната картина, която представляваха двете й внучки, и всяка капчица кръв се отдръпна от лицето й. После започна да трепери.

Леля Глория я прегърни, като не преставаше да гледа обезумяло Роана.

— Мили боже, ти си я убила! — избухна тя, изпадайки в истерия — Харлан, повикай шерифа!

Алеята пред къщата и моравата гъмжеше от паркирани под най-странни ъгли коли, а нощта бе осветявана от призрачни сини светкавици. Всеки прозорец в Дейвънпорт светеше, а домът бе пълен с хора, някои от които носеха кафяви униформи, а други — бели.

Цялото семейство, с изключение на Уеб, седеше в просторната всекидневна. Баба хлипаше тихо, с приведени рамене, а ръцете й непрестанно усукваха една фина, избродирана носна кърпичка. Лицето й бе набраздено от мъка. Леля Глория седеше до нея, потупваше я и мърмореше утешителни, но безсмислени думи. Чичо Харлан стоеше точно зад тях и се поклащаше напред-назад, като важно отговаряше на въпросите и предлагаше собственото си мнение относно всяка теория или подробност, опивайки се от вниманието, с което го обграждаха в момента поради шанса му да се озове пръв на местопрестъплението — ако не броим, разбира се, Роана.