Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 41

Уеб не бе мъж, срещу когото биха могли да се отправят безнаказано заплахи. Вече бе побеснял, но все още успяваше да се сдържа. После се чу трясък и звън от счупено стъкло, а после той изрева гневно:

— Ще се разведем, по дяволите! Ще направя всичко необходимо, за да се отърва от теб!

След това бе слязъл долу със сковано, но решително изражение, а зелените му очи горяха. Гневният му поглед се плъзна по Роана, очите му се присвиха и тя потрепери от страх.

— Уеб, почакай! — обади се баба, протягайки ръка да го възпре, но той не й обърна никакво внимание и затръшна входната врата. Миг по-късно видяха фаровете на колата му да осветяват моравата пред къщата.

Роана не знаеше дали се с върнал, защото от вътрешната страна на къщата само камиони можеха да бъдат чути. Очите й горяха, докато гледаше втренчено в тавана, а тъмнината я обгръщаше като задушаващо одеяло.

Най-много я болеше, че Уеб не й беше повярвал. Въпреки че познаваше Джеси достатъчно добре, бе повярвал на лъжите й. Как можеше дори за миг да се усъмни, че тя ще направи нещо, което да му навреди? Уеб бе центърът на нейното съществуване, единственият й идол. Ако се отвърнеше от нея, нямаше да има никаква опора, никаква сигурност на този свят.

Когато я бе погледнал, в очите му се четяха гняв и отвращение, като че ли вече не можеше да понася дори вида й. Роана се сви на топка, скимтейки от толкова непреодолима болка, сякаш никога нямаше да я преживее. Обичаше го и никога не би се отвърнала от него, без значение какво прави той. Но Уеб се бе отвърнал от нея и тя потръпна, като разбра откъде идва разликата: той не я обичаше. Цялото тяло я болеше, сякаш се бе насинила при това стремително сблъскване с бетонната стена на действителността. Беше я харесвал, беше го развеселявала, може би бе изпитвал някаква роднинска загриженост за нея, но не беше я обичал по начина, по който тя желаеше. С внезапна потресаваща яснота проумя, че той я бе съжалявал и унижението попари душата й. Не съжаление бе търсила от Уеб, а още по-малко — от някого другиго.

Беше го загубила. Дори да й предоставеше възможността да се защити и да й повярваше, никога вече нямаше да бъде същото. Уеб бе повярвал, че го е предала, а липсата му на вяра бе предателство спрямо нея. Мисълта за това щеше винаги да гори сърцето й — една вледеняваща болка, символ на загубата й.

Винаги се бе вкопчвала отчаяно в Дейвънпорт и в Уеб, съпротивлявайки се на всякакви опити да замине нанякъде. Сега, за първи път, помисли за раздяла. Тук вече нямаше нищо, така че би могла да отиде в колеж, както всички я убеждаваха, и да започне на чисто, някъде, където никой не я познаваше и никой не изпитваше предубеждения относно вида и действията й. Преди я ужасяваше самата мисъл да напусне Дейвънпорт, а сега изпитваше единствено облекчение. Да, наистина искаше да се махне от всички и всичко.