Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 44

А сега това, не знаеше дали ще може да се съвземе от тази последна тежка загуба. Винаги бе обожавала Джеси, а и момичето бе пожънало изключителни успехи във висшето общество на областта Колбърт, въпреки че самият Були бе изпитвал известни резерви спрямо него. Понякога изражението й бе изглеждало странно студено и безчувствено, също като на някои от убийците, които бе срещал през годините натрупан при полицейската работа опит. Не, не бе му създавала неприятности. Никога не го бяха викали, за да потули някакъв скандал с нея. Каквато и да бе истинската Джеси, скрита зад кокетството и изисканите маниери, тя бе опазила репутацията си чиста. Джеси и Уеб бяха гордостта на Лусинда и старото момиче почти щеше да се пръсне от радост, когато двете хлапета се бяха оженили преди няколко години. Були мразеше това, което трябваше да направи. Бе достатъчно неприятно, че Лусинда бе загубила Джеси и без Уеб да бъде въвлечен, но такава му бе работата. Политика или не, случилото се просто не можеше да бъде потулено.

Търки Макинис, набит, едър лекар, влезе в стаята, отиде до Роана и клекна пред нея. Търки¹, наречен така заради способността си да имитира крякането на пуйка без помощта на никакви помощни приспособления, бе едновременно компетентен и действаше успокоително на пациентите, и бе един от най-добрите лекари в областта. Були долови ненатрапчивия тон, с който той зададе няколко въпроса на момичето, преценявайки способността му да реагира, докато светеше с фенерче в очите му. После премери кръвното налягане и пулса. Роана отговаряше на въпросите му с равен, почти недоловим, изтощен и хриптящ глас. Отнасяше се към лекаря в краката си с пълна липса на интерес.

Извадено бе одеяло, в което я увиха, а лекарят я накара да легне на дивана. После й донесе чаша кафе, което Були предполагаше, че е силно подсладено, и я убеди да го изпие.

Були въздъхна. Сега, след като се бяха погрижили за Роана, не можеше да отлага изпълнението на тежките си задължения. Почеса се по врата, докато отиваше към малката групичка в другия край на стаята. Сигурно за десети път Харлан Еймъс разказваше собствената си интерпретация на събитието и на Були направо му прилошаваше от този угоднически, прекалено висок глас. Седна до Лусинда.

— Намерихте ли вече Уеб? — попита тя задавено, а по страните й продължаваха да се стичат сълзи. За първи път, помисли си той, Лусинда изглежда според действителната си възраст — седемдесет и три. Винаги бе създавала впечатление за гъвкавост и сила, също като най-добрата легирана стомана, но сега сякаш се бе смалила в нощницата и халата си.

— Все още не — отвърна й той смутено. — Търсим го. — Това бе доста сдържано изказване, ако можеше така да се нарече.

На вратата настъпи раздвижване и Були се огледа намръщено, но когато Ивон Талант, майката на Уеб, влезе с широки крачки във всекидневната, се успокои. По правило не допускаха никого, но Ивон бе от семейството, въпреки че се бе отдалечила преди няколко години, изнасяйки се от Дейвънпорт в своя собствена малка къщичка от другата страна на реката, във Флоренция. Ивон винаги бе запазвала известна независимост. Но точно сега на Були му се искаше да не се бе появявала, а и се запита откъде бе разбрала за неприятностите тук. Е, по дяволите, нямаше нужда да се безпокои и за това. Такива бяха малките градчета. Може би някой набързо се бе обадил вкъщи и бе съобщил на член от семейството си, който се бе обадил на свой приятел, който пък се бе обадил на братовчед, който бил познавал Ивон лично и се нагърбил да я уведоми. Обикновено нещата ставаха точно по този начин.