Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 34

Не знаеше как би могла да погледне Джеси отново, без да й се развика и да удари глупавото й омразно лице. По страните й потекоха сълзи, но тя ядосано ги избърса. Плачът на никого не е помогнал, не бе върнал мама и татко, не бе променил някого като нея, не бе попречил на Уеб да се ожени за Джеси. От доста време беше сдържала сълзите си и се бе преструвала, че нищо не може да я нарани, дори когато скритата болка и унижение почти я задавяха.

Но всъщност гледката на Джеси и онзи мъж се бе оказала страшен шок. Не че беше глупава, бе ходила няколко пъти на филми, забранени за деца под 17 години, но в тях всъщност никога не показваха нещо повече от голи женски цици и всичко бе разкрасено, като през цялото време за фон звучеше приятна музика. Освен това веднъж бе гледала как го правят конете, но всъщност не бе успяла да види кой знае какво, защото, макар и да се бе промъкнала в конюшните точно по този повод, не бе намерила добра наблюдателна позиция. Но звуците я бяха изплашили и никога повече не бе повторила опита.

В действителност животът изобщо не приличаше на филмите. В него нямаше нищо романтично. Видяното от Роана беше грубо и брутално и тя искаше да го изтрие от спомените си.

Взе още един душ, а после се просна на леглото, изтощена от емоционалните преживявания. Може би бе задрямала — не беше сигурна, но изведнъж в стаята се здрачи и Роана разбра, че е пропуснала вечерята. Още една черна точка, помисли си тя и въздъхна.

Сега беше по-спокойна, почти безчувствена. И за своя изненада дори бе гладна. Измъкна чисти дрехи и слезе по задните стълби към кухнята. Танси вече бе измила чинните и си бе тръгнала, но големият хладилник щеше да бъде пълен е остатъци от вечерята.

Тъкмо гризеше един студен пилешки бут с хлебче, а до лакътя й имаше чаша чай, когато кухненската врата се отвори и влезе Уеб. Изглеждаше уморен и бе свалил вратовръзката си, а сакото висеше, преметнато през рамото му. Двете горни копчета на ризата му бяха разкопчани. Когато го видя, сърцето на Роана замря, както обикновено. Дори уморен и раздърпан, Уеб изглеждаше божествено. Отново й премаля, когато се сети какво му причиняваше Джеси.

— Нима все още ядеш? — закачи я той с подигравателно учудване, а зелените му очи проблеснаха закачливо.

— Трябва да поддържам силите си — отвърна тя, опитвайки се да наподобява обичайната си насмешливост, но безуспешно. В гласа й звучеше меланхолия, която не можа да скрие, и Уеб я погледна внимателно.

— Какво си направила този път? — попита, като взе чаша от шкафа и отвори хладилника, за да си сипе малко изстуден чай.