Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 33

Но щеше да се откаже от конете си, само да можеше да има Уеб. Ето това бе възможността да разруши брака му, но не можеше, не смееше да се възползва от нея. Не можеше да го нарани по този начин, не можеше да допусне възможността той да загуби самоконтрол и да извърши нещо непоправимо.

Бъкли усети раздразнението й, както обикновено правеха конете, и започна да се изправя нервно на задните си крака. Роана се върна в действителността и се опита да го успокои, потупвайки го по шията и шепнейки в ухото му, но не можеше да му отдаде цялото си внимание. Въпреки горещината, по гърба й лазеха студени тръпки и отново почувства пристъп на гадене.

Лоуъл бе много по-чувствителен към конете, отколкото към хората, но и той се намръщи, когато я погледна в лицето и дойде да поеме юздите на Бъкли, докато тя слизаше от седлото.

— Какво става? — попита той направо.

— Нищо — отвърна Роана, после разтри с разтреперани ръце лицето си. — Мисля, че просто прегрях, това с всичко. Забравих си шапката.

— Разправяй ги другиму — скара й се той. — Върви вкъщи и пийни малко студена лимонада, а после си почини. Аз ще се погрижа за Бък.

— Винаги си ми казвал да се грижа сама за коня си — опита се да протестира Роана, но Лоуъл я прекъсна, като махна с ръка:

— А сега ти казвам да си вървиш. Махай се. Ако нямаш достатъчно ум в главата, за да се грижиш за себе си, как би могла да се погрижиш за Бък?

— Добре. Благодаря. — Едва успя да наподоби лека усмивка, тъй като съзнаваше, че сигурно наистина изглежда зле, щом Лоуъл сам нарушава правилото си за конете, а не искаше той да остава с такова впечатление. Е, наистина беше зле, но по-скоро душевно, и бе изпълнена с толкова безсилен гняв, че би могла да експлодира. Ненавиждаше всичко това. Ненавиждаше видяното, ненавиждаше Джеси за стореното, ненавиждаше Уеб за това, че й е позволил да го обича, и за това, че я е поставил в такова положение.

Не, помисли си тя, докато бързаше към къщата, поразена от мисълта. Не мразеше Уеб. Никога не би могла да го намрази. За самата нея би било по-добре да не го обича, но нямаше начин да попречи на чувствата си, както не би могла да попречи на слънцето да изгрее на следващата сутрин.

Никой не я забеляза, когато се шмугна през входната врата. Огромният салон бе празен, въпреки че чуваше как Танси пее в кухнята, а телевизорът в кабинета работи. Вероятно чичо Харлан гледаше някоя от телевизионните игри, които му допадаха най-много. Роана се качи тихо по стълбите, тъй като точно в този момент не желаеше да разговаря с никого.

Апартаментът на баба бе в предната част на къщата, първата врата вдясно. Апартаментът на Джеси и Уеб бе преден, но от лявата страна. След години Роана най-после се бе установила в една от задните спални, далеч от всички останали. С изненада забеляза, че леля Глория и чичо Харлан са избрали средния апартамент отдясно, а вратата стоеше отворена и отвътре долитаха гласовете на баба и леля Глория. Като се вслуша, Роана долови и гласа на икономката Беси, която им помагаше да извадят дрехите от куфарите. Не искаше да вижда никого от тях, по-специално не би искала да даде на леля си Глория възможност да я заяде, така че отстъпи назад и излезе през двойните френски прозорци на външната тераса, която опасваше цялата къща. Вървя в противоположната посока, докато стигна до френските прозорци, през които се влизаше в нейната собствена стая, и намери убежище там.