Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 36

— Тази сутрин хапна препечена филийка с мен и я преглъщаше съвсем нормално.

— Ти не ми крещиш и не ми се присмиваш — промърмори тя.

Уеб погали косите й, отмятайки тъмнокестенявите кичури от лицето й. Горката малка Ро! Толкова години бе копняла за одобрението на леля Лусинда, но бе прекалено непокорна, за да промени държането си и да го получи. Може би бе права, та тя не бе някаква непълнолетна престъпничка или нещо подобно. Просто беше различна, причудливо горско цвете, израснало насред тиха, добре подредена южна градина с рози, които сякаш никой не знаеше какво да прави с нея. Не би трябвало тя да моли за любовта или одобрението на близките си, леля Лусинда трябваше да я обича такава, каквато е. Но за леля Лусинда идеалната бе другата й внучка — Джеси — и тя никога не бе пазила в тайна, че Роана не може да стъпи на малкото й пръстче. Уеб сви устни. Според него Джеси далеч не беше идеална, а той самият вече се бе уморил да я чака да надрасне този свой егоизъм.

Освен това отношението на Джеси беше една от основните причини Роана да не може да се храни. Не беше се занимавал с този въпрос от години, тъй като се бе отдал на херкулесовската задача да се научи да управлява Дейвънпорт и другите предприятия, събирайки четири години колеж в три, а после довършвайки магистърска степен по бизнес специалност, но бе явно, че проблемите няма да се разрешат сами. За доброто на Роана щеше да се наложи да се пребори с леля Лусинда, а и с Джеси.

Роана се нуждаеше от спокойна и мирна обстановка, за да се уталожи нервното й напрежение, а оттам — и стомахът й. Ако леля Лусинда и Джеси, а сега и леля Глория, не можеха да се откажат от непрекъснатите си критични коментари по отношение на Роана, тогава нямаше да позволи на Роана да се храни с тях. Леля Лусинда винаги бе настоявала да се хранят всички заедно, за да може Роана да се приспособи към общоприетите нравила, но той щеше да се справи с това й изискване. Ако тя щеше да се храни по-добре в спокойната обстановка на собствената си стая иди ако предпочете дори в конюшните, то точно там щеше да й бъде сервирано. Ако отделянето й от семейството щеше да я накара да се чувства изпратена в изгнание, а не да я облекчи, както смяташе, то тогава той щеше да се храни в конюшнята с нея. Така просто не можеше да продължава, защото Роана щеше сама да се умори от глад.

Импулсивно я грабна в скута си, както често бе правил, когато бе малка. Сега бе висока метър и седемдесет и пет, но не бе кой знае колко по-тежка и гърлото му се стегна, когато обхвана страшно тънката й китка с дългите си пръсти. Тази малка братовчедка винаги бе извиквала защитника в него и това, което харесваше най-много в нея, беше нейната смелост и готовност за борба, без да мисли за последиците. Беше дяволита и палава, но леля Лусинда просто трябваше да престане да се опитва да изкорени точно тези й характерни особености.