Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 32

Може би спането с други мъже бе отмъщението на Джеси срещу Уеб, който не й позволяваше да прави каквото желае, помисли си Роана. Желание не й липсваше, злоба — също.

Роана с горчивина си каза, че би била по-добра жена на Уеб от Джеси, но никой не би си го помислил, най-малко Уеб. Роана бе прекалено наблюдателна — черта, развивана през целия й живот, докато бе изтиквана настрани. Обичаше Уеб, но не подценяваше амбицията му. Ако баба беше дала да се разбере, че ще бъде много доволна, ако той се ожени за Роана, както бе направила с Джеси, то много вероятно сега биха били сгодени. Разбира се, Уеб никога не я бе гледал по начина, по който гледаше Джеси, но Роана винаги бе била прекалено малка. Ако имаше Дейвънпорт на своя страна, той би избрал нея, знаеше, че би го направил. Нямаше да я притеснява фактът, че би желал Дейвънпорт повече от нея. Би се омъжила за Уеб при всякакви условия, благодарна за всяка нищожна частица от вниманието му. Защо не бяха избрали нея? Защо Джеси?

Защото Джеси беше красива и открай време бе любимката на баба. В началото Роана се бе опитвала много старателно, но никога не бе толкова грациозна, нито толкова сведуща в светските обноски, нито пък имаше добрия вкус на Джеси в обличането и украсата. И със сигурност никога нямаше да бъде красива като нея. Огледалото на Роана не я заблуждаваше. Можеше съвсем ясно да види правата си, гъста, непокорна коса, по-скоро кестенява, отколкото червеникава, и ъгловатото си слабо лице със странни скосени кафяви очи, гърбавия си дълъг нос и прекалено голямата си уста. Беше тънка като точилка, тромава и с едва загатнати гърди. Отчаяно съзнаваше, че никой мъж не би я избрал доброволно пред Джеси. На седемнайсет, Джеси беше най-известното момиче в училище, докато на същата възраст Роана още не бе излизала на истинска среща. Баба й беше уредила „ескорти“ за различни събирания, на които бе принудена да присъства, но момчетата очевидно бяха изнудвани от майките си да го направят и Роана винаги се бе чувствала объркана и смутена. Никой от призованите не се възползва отново от възможността да бъде в нейната компания.

Но след сватбата на Уеб Роана вече не се опитваше да се пригоди към калъпа, който баба й бе избрала за нея — подходящия социален калъп на Дейвънпорт. Какъв бе смисълът? Уеб беше загубен за нея. Беше започнала да се отдръпва, прекарвайки колкото може повече време е конете. С тях се чувстваше много по-спокойна, отколкото с хората, тъй като конете не се интересуваха как изглежда, нито пък дали е бутнала още една чаша на вечеря. Конете отвръщаха на лекото и нежно докосване, на специалното напевно тананикане, което звучеше в гласа й, когато им говореше, на любовта и вниманието, с което ги обсипваше. Никога не бе тромава на гърба на кон. Тънкото й тяло се движеше в такт с ритъма на силното животно под нея и тя се превръщаше в едно цяло с него, част от силата и грациозността му. Лоуъл казваше, че никога не бил виждал някой да язди толкова добре, дори и господин Уеб, а той яздеше така, сякаш се е родил на седлото. Ездаческите й способности бяха единственото нещо в нея, което баба й някога бе похвалила.