Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 31

Освен това Джеси бе завладяна от Уеб. Фактът, че не можеше да го контролира, както правеше с останалите момчета, едновременно я дразнеше и интригуваше, карайки я да се върти около него и да се съобразява с желанията му. Може би със своята самонадеяна суетност бе смятала, че щом се оженят, ще може да го контролира чрез секса, чрез даряване или отказване на услугите си в зависимост от удовлетвореността си.

Ако е било така, то и в това бе разочарована. Роана знаеше, че бракът им не с щастлив и тайно беше доволна. Изведнъж се засрами от мислите си, тъй като Уеб заслужаваше да бъде щастлив, дори Джеси да не е за него.

Но как бе злорадствала всеки път, когато Джеси не бе постигала своето. Винаги научаваше, тъй като, въпреки че Уеб се сдържаше, Джеси изобщо не нравеше опити да се овладее, когато бе ядосана, тя беснееше, цупеше се и се сърдеше. През двете години, откакто бяха женени, споровете бяха зачестили, а Джеси крещеше на всеослушание из цялата къща, наскърбявайки баба си.

Но поведението на Джеси не можеше да отклони Уеб от решението, предизвикало недоволството й. Двамата водеха непрекъсната война, а Уеб бе твърдо решен да управлява Дейвънпорт и инвестициите им — работа, която често бе съсипваща и изискваше осемнайсет работни часа всеки ден.

За Роана Уеб съвсем очевидно бе възрастен човек, който носи отговорностите си. Но все пак бе само на двайсет и четири и веднъж й бе казал, че възрастта му работи против него и че трябва да се труди два пъти повече от другите, за да се докаже пред по-възрастните и улегнали бизнесмени. Това бе първостепенната му грижа и Роана го уважаваше заради решенията му.

Но не съпруг — работохолик желаеше Джеси. Тя искаше ваканция в Европа, а той имаше бизнес срещи в календара. Тя искаше да отиде в Аспен в разгара на скиорския сезон, той смяташе това за загуба на време и пари, тъй като тя не караше ски, а и не желаеше да се учи. Искаше само да види и да бъде видяна. Когато й отнеха шофьорската книжка заради четири глоби в рамките на шест месеца, тя би продължила безгрижно да кара и да разчита влиянието на фамилията Дейвънпорт да я предпазва от неприятности, но Уеб бе конфискувал ключовете й и бе заповядал на всички да не й заемат своите, принуждавайки я да седи вкъщи цял месец, преди да й наеме шофьор. Но много повече я бе вбесило това, че се бе опитала сама да наеме шофьор, а Уеб я бе изпреварил и бе осуетил намеренията й. Не бе кой знае колко трудно, в района нямаше толкова много лимузини под наем и никоя от фирмите не би му се противопоставила. Само баба не се бе сблъскала с острия език на Джеси по време на този адски месец, когато беше затворена вкъщи като непокорна тийнейджърка.